Дори през пролетта в София е далеч по-топло от родната му земя. Казва се Хосе Мануел Валядарес. Но името му звучи твърде обикновено за човек с подобна история. Затова предпочита уникалния си прякор.

Хосе Мануел Валядарес: Наричат ме Номер шест, защото съм шестият от само единайсет души в цялата световна история, родени на Антарктида.

Точно така - на Антарктида. В базата “Есперанса” през януари 1980 г. Ако съберете всичките му сънародници, ще сглобите футболен отбор. Включва осем аржентинци, един от които е Хосе, и трима чилийци. Но гражданството им няма значение. По душа всички са антарктийци - или както би се наричало коренното население на Ледения континент.

Хосе Мануел Валядарес: Много е странно. Ние изучаваме този въпрос с помощта на антрополози и психолози. Не разбираме защо сме толкова привързани към Антарктида, при положение че аз съм бил там само два месеца като бебе.

Те обичат Антарктида, но историята на раждането им се дължи на мрачен план на двама диктатори. През 70-те години Аржентина и Чили имат териториални претенции. Затова аржентинският режим на Хорхе Рафаел Видела изпраща бременни жени, които да раждат бебета на Ледения континент. А чилийски двойки дори зачеват децата си там по заръка на Аугусто Пиночет. Бащата на Хосе - аржентински лейтенант - участва в експедиции до Антарктида, но е против тази борба за земя.

Хосе Мануел Валядарес: Баща ми поставял под въпрос плана на режима. Той беше голям патриот, истински аржентинец, но познаваше Антарктида. Няколко пъти едва не загуби живота си там. По онова време, а всъщност и днес, на Антарктида няма достатъчно инфраструктура, за да живеят семейства: няма болници, няма пътища, няма система за евакуация. Той казал: „Аз съм пехотинец, издръжлив съм, но не мисля, че Антарктида е място за бременна жена.“ Никой не го послушал и планът бил задействан.

Опасенията му се сбъднали. През зимата на 1979 г. на аржентинската база “Есперанса” избухнал пожар, а бащата на Хосе спешно излетял към Антарктида в спасителна операция. Бременната му съпруга настояла да го придружи. Била в шестия месец. Но за изненада на всички родила преждевременно именно в тази база. Ето я “Есперанса” днес, заснета от операторката на БНТ Анна Андреева за филма на Мария Чернева “Айсберг в Залива Емона”. От всички бебета, родени тук, само Хосе не бил част от плана. Съдба, казва.

Хосе Мануел Валядарес: Майка ми казваше, че Антарктида трудно се описва с думи. Че там има нещо мистично. Тя си отиде през 2024 на 22 февруари - точно на тази дата в Аржентина празнуваме Деня на Антарктида. Антарктида е като термостатът на света. Ако променим нещо там, морското равнище може да се повиши, Ню Йорк да изчезне, Аликанте и още много места. Не трябва да я докосваме, защото тя е като светилище.

Хосе не е учен, но идва в България за Софийския фестивал на науката, организиран от Фондация “Красива наука” в София Тех Парк. Днес живее в Испания и развива медиен бизнес, но Антарктида е част от него. Показва ми тази рисунка - подарък от дъщеря му Виктория. С другите му сънародници от Антарктида създали фондация с послание.

Хосе Мануел Валядарес: Разказваме за хората в Антарктида - като моя баща - за антарктическото наследство, не само за науката. Ако учените нямат готвач, лекар или пилот, не могат да направят нищо. Всички тези професии не получават признанието, което според мен заслужават.

Тук ще се запознае и с българската антарктическа мисия. Всяка година екип от български учени, логистици и други специалисти допринася за мащабни проучвания в областта на климатологията, биологията и геонауките. Работят рамо до рамо с други държави. Според Хосе антарктическият урок се крие в сътрудничеството, не във войната.

Хосе Мануел Валядарес: Това са антарктическите ценности. Там чилийци, аржентинци и британци не воюват, а си помагат. Ако хората го правят там, защо да не могат в Чили и Аржентина? Същото важи за руснаци и украинци. Когато човек се озове в екстремни обстоятелства, човешкото излиза на преден план. Антарктида няма нужда от знамена. Има нужда от тишина. И да я пазим непокътната.

Номер шест мечтае за свят без конфликти. Ако някой го пита дали това е възможно, ще му даде за пример седмия континент.

Репортер: Петър Георгиев

Оператор: Михаил Врабчев