Чувствам се добре

Режисьори: Беноа Делепин, Гюстав Керверн
В ролите: Жан Дюжарден, Йоланд Моро, Жосеф Даан, Жана Битнерова и др.

Френската комедия "Чувствам се добре" е мултинационална сатира с белгийско, германско и американско участие.

В забавен динамичен сюжет са отворени капаните на капитализма и комунизма за двама наивници. Героите са прототипни. Френският актьор Жан Дюжарден ("Агент 117", "Артистът") и белгийската актриса Йоланд Моро представят двете лица на живота от две системи - с илюзии, неволи и стремежи. Ситуациите са парадоксални, но абсолютно реални, като действителността наоколо, и всеки следващ ход е непредсказуем.

Авторите Беноа Делепин и Гюстав Керверн са нестандартен артистичен дует на френския екран - оригинални автори на пародийно шоу за житейски абсурди във фиктивната "голяма" страна "Гролан"(или "Гроленд").

На френската граница с Испания Моник Пора ръководи Лагера "Емаус", където осигурява работа в рециклиране на боклук за хора с проблеми - след присъди, загуба на близки, пари и път в живота. Нейната цел е да им помогне да си стъпят на краката.

От същото има нужда и брат й Жак, но той никога не би "паднал" по-долу от представите за себе си, за да приеме такава помощ. Жак винаги е искал да бъде богат, да има собствена ложа на Ролан Гарос, но всяка нова технология му коства работата.

Затова търси бизнеса, който бързо ще го издигне и чете книги за "големите пари". Така стига до евтино и красиво решение за пластична хирургия в Източна Европа, като първите пациенти ще бъдат работниците на сестра му, въпреки че те едва ли имат средствата и нуждата от това.

Моник не е склонна да участва в авантюрата, но и не отказва. Така брат и сестра пътуват през Румъния за България, където настъпва големият сблъсък между хедонистичната мания за забогатяване на единия и утопичната неокомунистическа идея за взаимопомощ на другия.

Междувремено става ясно, че евентуалните клиенти на предлаганото евтино козметично разкрасяване са също толкова зле, колкото и те, и никой не мисли за последствията от процедурите...

Целият филм е забавна метафора на "голямото развитие на света" . По-голям, както винаги, е Смехът.

Златна Романова

Агент 117