Другият музей - Страст - Разказите на един не-колекционер

Документален филм

Сценарий: Ралица Димитрова
Режисьор: Ралица Димитрова
Оператор: Пламен Герасимов
Продуцент: "Б Плюс Филм" - Пламен Гресамиов

Консултант: Вера Бонева

"Разказите на един не-колекционер" е документален филм от рубрика "Страст" на поредицата "Другият музей".

Рубриката "Страст" обединява разкази за хора, отдадени на страстта да търсят и откриват редки или неизвестни неща, да съхраняват спомени с техника, картини, прибори, снимки, филми, архиви, с които осмислят своя живот днес, създавайки мост от миналото към бъдещето.

"Разказите на един не-колекционер"

"Разказите на един не-колекционер" представя Мирослав Михайлов, който отрича да е типичен колекционер в познатия смисъл, защото събира неща, които просто му харесват и не ги продава.

В богатата му сбирка има музикални инструменти, картини, скулптури, стари книги, вестници, други реликви, редки бутилки алкохол и дори играчки.

Мирослав Михайлов споделя, че цял живот е работил това, което не е учил. Средното му образование е полиграфия, висшето - икономика.
Иначе може да се нарече и писател, и музикант, и иманяр, а напоследък и пчелар.
Свири на китара и барабани, но не на сцена, а само сред приятели, за удоволствие.

В колекцията му има китари от 1910, 1920, модел от италианска певица, мандолини, австрийска китара от 40-те години на ХХ век, акустичен бас от лютиера Емилиян Лалев, барабани като на AC/DC

Със съпругата му са заедно от ученици в ІХ клас.
През годините е купувал скъпи неща от пазари, бутици и битаци.

Притежава старо издание на "Българанъ", бюст на Георги Димитров от Секул Крумов, композиция на Иван Фунев, стара печка от 1830 година, бирени шишета на Братя Прошек, редки вина от 1952, 1957 - все неща, които може би няма да ползва, но му харесват.

"Учебната зала" в къщата е избата. Не-колекционерът цитира анекдот за евреин, който купувал картини и вино. Когато настъпила криза, започнал да продава картините. На въпроса защо, отговорил, че без изкуство може, но без култура - не.
В този смисъл алкохолът е занаят и култура, зависи от това как се прави.

Мирослав Михайлов съхранява и други свидетелства от историята. Разказва, че през 1878 Осиковица е наброявала 4000 души, от които 1600 млади хора, при население на София - 15000. Осиковският мост е бил строен от италианци, но отдавна не съществува, нарязан от циганите за скраб и паднал. Той е запазил два камъка.

Страстта му към картините не е като в колекциите на Светлин Русев и Боян Радев, подредени на релси в специални помещения, които рядко се показват. В неговия дом се виждат всеки ден на стената - там са картини на Йоан Левиев, Кирил Буюклийски, рядък Янаки Манасиев.
Най-скъпата картина, която е купил, е била фалшива.

Най-много са творбите на Павел Койчев, някои от тях - личен подарък, с когото се познават повече от 35 години.
Двамата заедно подреждат композициите "Градежа" и "Водна паша".

На поляната край дома си в село Осиковица Мирослав Михайлов е оформил най-големия скулптурен парк с фигури на Павел Койчев - от старите до новите.

Старите са "Оригиналите" от 1967 до 80-те години, от които се правят отливки. Новите са последните 28 фигури на автора с композиции, в които всяко животно е с човек, защото някога оцеляването е зависело от това. Те са от стериопор, трудно се поддържат в атмосферни условия, следователно изискват грижи и средства, но Мирослав Михайлов е наясно, че: "Кеф цена няма".

Другият музей - Страст - Звуци и фигури

Другият музей. Страст - B Plus Film