Един живот

Драма

По едноименния роман на Ги дьо Мопасан

Режисьор: Стефан Бризе
В ролите: Жюдит Шемла, Жан-Пиер Дарусен, Йолан Моро, Суан Арло, Нина Мьорис и др.

След повече от половин век се появява нова, едва трета, филмова адаптация на романа на Ги дьо Мопасан - "Един живот" /или ""Примирената истина". /първите екранизации са от 1958 и 1953/.

Финалното мото в тази мрачна история, че "животът не е нито толкова хубав, нито толкова лош, както си мислим", приляга на натуралиста Мопасан, като майстор на късия разказ, събран тук в цял роман за очакванията и поносимостта на страданието, за лицемерието и разочарованията, за лъжите и надеждата на една жена с добро потекло, излъгани очаквания и ненужно примирение...(((

"Един живот" е първият публикуван роман на Ги дьо Мопасан, издаван предварително с откъси във вестникарска поредица. Историята е от Нормандия през ХІХ век и освен природните особености рисува и социалния пейзаж в отношенията - пасивни, набожни, лицемерни, фалшиви или просто такива, кавито са. За този роман Лев Толстой пише, че "това е роман от първа ръка. Може би най-доброто произведение, не само на Мопасан, но и на френската литература изобщо, след "Клетниците".

"Примирената истина"

Книгата е за подрастващата баронеса Жан льо Пертюи дьо Во и започва със завръщането й у дома, след пет години в манастир. Тя е 17-годишна и щастлива да се прибере при семейството си в имението "Тополите". Родителите й са умерено богати, притежават ферми, но продават някои от тях, защото Барон дьо Во инвестира в съвременни методи. Майката на Жан, някога красива, сега има много здравословни и други оплаквания, които са я оставил почти без дъх. Бледа сянка в дома им е 42-годишната леля на Жан - срамежлива и незабележима, тя се появява само в часовете за хранене, иначе по цял ден остава затворена в стаята си, откъдето наблюдава живота с тъжни очи.

Въпреки че не са много религиозни, семейство Во редовно ходят на църква, където един ден довереният абат Пико им представя новия съсед - граф Жюлиен дьо Ламар, наследил наскоро починалия си баща. Жан и Жюлиен започват да се срещат и бързо стигат до брак. Сватбата им е планирана след шест месеца, с меден месец в Корсика. Влюбената Жан е ентусиазирана, но не и готова за семеен живот, нито емоционално, нито физически и това се вижда още от първата интимна нощ. Този меден месец ще остане последният й романтичен спомен. Скоро се разбира, че нейният съпруг е голям прахосник и женкар.

Жюлиен дьо Ламар бързо губи интерес към съпругата си, преследва прислужницата Розали, прелъстява омъжената съседка - графиня Жилберт, чийто съпруг Жорж дьо Фурвил обаче няма да остане така примирен и ще действа до смърт. Жан е разстроена, но прощава много пъти. Такива изневери е имало и в нейното семейство, прикривани с фалш и мълчание.

Синът на Жан - Пол, се оказва още по-голям прахосник от баща си. Той затъва в дългове от залагания и други афери, които стопяват цялото наследство на фамилия Во. Накрая, останала сама и почти без средства, Жан отхвърля и религията, с пристигането на новия свещеник в града. Тогава се връща прислужницата й Розали.

Двете жени заедно ще отглеждат дъщеричката на блудния син и ще се надяват, защото: "Виждаш ли, животът не е нито толкова добър, нито толкова лош, както си мислим", с което примирението им остава и може да продължи вечно...

Златна Романова