Езикът на предизборната кампания коментират проф. Владислав Миланов, д-р Антоанета Начева и доц. Диляна Денчева

Политическият език, начинът, по който политиците се опитват да ни убеждават в своите приоритети, начинът, по който те обясняват своята програма е тема на нашия разговор с езиковедите от СУ “Св. Климент Охридски” проф. Владислав Миланов, д-р Антоанета Начева и доц. Диляна Денчева.

"Речевата агресия на политиците е много опасна и за това ние сме длъжни да говорим. Освен това, тази речева агресия премина границите и като че ли стана изключително цинична.  Изразява цинично мислене, изразява това цинично говорене, което става модел на подражание и затова ние наблюдаваме и сред подрастващите все повече прояви на речева агресия, която често прераства и в физическа агресия," каза проф. Миланов.

Той изтъкна, че рано или късно речевата агресия прераства в физическа агресия.  

"Много ни се иска това да е големият урок на българските политици след тези избори. Да разберат, че езикът е оръжие и това не е клише. Да разберат, че езикът ги наказва, защото не може да се говори безотговорно, защото не може винаги да се крием зад клишетата и да размиваме тази своя отговорност."  

И даде примери с честата употреба на думи като като приоритет, визия, стартиране, ресурси, отговорност, най-добрите.  

"Образованието винаги е приоритет", "здравеопазването винаги е приоритет". Когато ние чуваме това, много ни се иска то да бъде една действителност, да бъде реалност. Когато обаче се получава разминаване, става това, което на жаргон ние наричаме нищоговорене."  

Д-р Начева даде няколко примера от предизборната кампания, приключила преди дни.

"Имаме нелоши примери за образност, като например "крайно време българският избирател да спре да настъпва една и съща мотика 36 години". Имаме прекрасни примери за нищоговорене, като например "аз съм живял 5 години в Брюксел и съм се занимавал с разни неща, познавам разни хора и поназнайвам туй-онуй"."  

Тя изтъкна, че има и много примери за използване на клише и обарзност, които се използват като опорка с цел злепоставяне на опонентите, като: "Това, което ние ще направим, е да премахнем туморното образувание на олигархичния модел". 

Доц. Денчева обясни, че много от клишетата, преди да станат клишета, са били попадения и това, което ги е направило клишета е тяхната масова употреба.  

"Но когато едно изразно средство се употребява твърде често, то се изтърква, то се конвенционализира, става скучно и губи своята стилистична стойност."

Тя коментира, че в политическото говорене е добре да се залага на конвенционални средства,  за да е сигурен човекът, който говори, че те ще бъдат правилно разбрани и ще достигнат до реципиента.  

"Но понякога е добре речта да се разнообразява. Само, че тук стигаме до подводните камъни.  Лично аз съм наблюдавала опити, при които желанието за оригиналност произвежда някаква метафора, някакво изразно средство, което е абсолютно неразпознаваемо, което не може да бъде интерпретирано от публиката и в крайна сметка е неуспешно, несполучиливо."

Вижте целия разговор във видеото.