Хърватия: Искаме България да се присъедини към договора ни с Албания и Косово

Интервю с хърватския вицепремиер и министър на отбраната Иван Анушич.

БНТ: Благодаря Ви много, г-н Анушич, че приехте да бъдете гост на Българската Национална телевизия в тези интересни моменти от развитието на региона ни. Моля кажете ни как Република Хърватия гледа на всички тези общи процеси днес в Западните Балкани?

Министър Иван Анушич: Добре дошли в Хърватия и благодаря за интереса ви. Хърватия е член на Европейския съюз, член на НАТО и споделяме общо, както и България, и споделяме общо мислене за ситуацията, която е в момента, бих казал, в целия свят, не само в Европа, но можем особено да подчертаем Западните Балкани, защото тук имаме особено ниво на политическа нестабилност и несигурност, което е налице в този момент практически в целите Западни Балкани. Вярваме, че трябва да укрепим и подобрим съществуващите си капацитети. Трябва да сме наясно със ситуацията и обстоятелствата, в които се намираме. Трябва да бъдем отговорни преди всичко пред нашия народ, като правителство, като министри, като генерал на Европейската комисия и НАТО. Защото хората, които живеят в нашите страни и които живеят в пространството на ЕС и НАТО, очакват това от нас.

И ситуацията никак не е розова и трябва да я разберем като такава и да направим всичко. В крайна сметка, ние правим и правим това, но отново, не би било лошо да ускорим и засилим и областите на отбранителните си способности, защото до деня преди руската инвазия в Украйна не се вярваше, че Русия ще нахлуе. Русия нахлу и тази инвазия вече продължава 3,5 години. Кървава война без край и без решение. 

Имаме опит от хърватската отечествена война през 90-те години. За съжаление, дори тогава голяма част от нас си мислеше, че нищо няма да се случи, но се случи война, която продължи почти пет пълни години там, на територията на Хърватия. А, малко  по-късно в Хърватия и Босна и Херцеговина, а след това и в Косово. И ние вярваме, че това са уроци, които трябва да научим, от които трябва да се поучим и да бъдем готови за всички предизвикателства, които ни предстоят. И историята отново се преразглежда, отново имаме интерпретации на определени политически опции, че границите трябва да се променят, а това е стъпка преди конфликт. 

БНТ: Г-н министър, когато гледате на нещата от Загреб, как виждате Западните Балкани сега? Виждаме, че ситуацията в Босна и Херцеговина е много нестабилна и това е проблем, пред който е изправен нашият регион. Как виждате стабилността в Босна и Херцеговина?

Г-н Иван Анушич: Не ни изглежда добре, главно по две причини. Първата причина е, че хърватският народ е в подчинено положение в Босна и Херцеговина, няма право, т.е. няма възможност или тази възможност, да избира свой собствен член на президентството, трипартийно президентство, което трябва да бъде съставено от членове на сърби, босненци, но и хървати. Хърватия също има хърватския народ, от който в Босна и Херцеговина има 350 000, в подчинено положение. Второ, сръбската политика в Босна и Херцеговина е много сепаратистка. Те не искат да признаят Дейтънското споразумение като такова и това, разбира се, генерира криза. Това са неща, които в момента силно дестабилизират Босна и Херцеговина. След края на войната бе подписано подробно споразумение, но Босна и Херцеговина не постигна като цяло окончателен мир и окончателно решение за нея. Според мен тя трябва отново да седне на масата за преговори и да се споразумее отново за бъдещето на Босна и Херцеговина, в което аз със сигурност, както и някои хървати, трябва да играя ключова роля, защото просто времената, в които живеем и които ни предстоят, изискват различен подход към проблема, който започна да възниква в Босна и Херцеговина през 90-те години на миналия век. Тя се появи от войната и впоследствие беше подписан Дейтънският мирен договор, чийто пример за единна държава е в Дейтън. Виждам я в политически план като реален проблем. Присъствието на силите на НАТО в Босна и Херцеговина е много важно. И по някакъв начин да се задържи и защити ситуацията от ескалация. Но мога да кажа същото и за Косово. KFOR и силите, разположени в Косово, са ключови и съществени за стабилността на Косово и за предотвратяване на всякакъв вид ескалация. Опитът за ескалация, който беше направен от Сърбия в Банска с терористичната атака от есента на 2023 година, е един от ясните примери за това какво можем да очакваме сценарии в Косово и в бъдеще. Виждам го като нов фокус, който беше преди във вниманието, но го виждам отново като проблем и като фокус на процесите в бъдеще.

Присъствието на НАТО е много важно, евроатлантическите интеграции както на Косово, така и на Босна и Херцеговина. Това би помогнало както на Босна и Херцеговина, така и на Косово да се откъснат от тази прегръдка на Изтока и в крайна сметка да се насочат в различна посока на развитие и политическа стабилност.

БНТ: Господин министър, как според вас трябва да изглежда Босна и Херцеговина сега? Трябва ли да се промени Дейтънското мирно споразумение?

Г-н Иван Анушич: Определено трябва да се подобри, защото както казах в предишния отговор, хърватите нямат равен статут в сравнение със сърбите и бошняците. Хърватите, които са 350 хиляди и живеят на определена територия на Босна и Херцеговина, нашите представители са избрани от мнозинството бошняци, поради прегласуване. И това е нещо, което ние постоянно комуникираме в дипломатическите среди, което естествено се опитваме да решим като проблем и се надявам, че ще успеем да го решим като проблем.

Дейтън определено се нуждае от промяна (фейслифтинг), ако мога така да го нарека, защото Дейтън като споразумение беше изчерпан и разбира се беше необходим и отличен по времето, когато трябваше да се спре военният конфликт и той послужи в тази част. Сега Босна и Херцеговина се нуждае от нов подход, подход, който е съвместим с времето, в което се намираме, и подход, който ще бъде преди всичко справедлив, а след това като справедлив говоря за хърватския народ в Босна и Херцеговина. Така че да, истината е, че мисля, че Дейтън се нуждае от известно преосмисляне и определени промени, за да могат процесите, които са важни за Босна и Херцеговина в момента, а именно влизането на Босна и Херцеговина в ЕС, да продължат и за да може тя да премине през всички реформи, които се изискват от нея.

БНТ: Виждаме, че Сърбия постоянно купува въоръжение от Франция, Турция, както и от различни други страни военна техника. Какво означава това за регионалната стабилност?

Г-н Иван Анушич: Ако се погледне и види какво купува Сърбия и с какво е екипирана, те трябва ще се загрижите. Няма причина Сърбия да прави това, освен ако няма някакъв политически план, за който да не знаем в момента. Никой не се въоръжава и никой не влага толкова големи средства, ако не го прави с конкретна нужда. Очевидно е, че Сърбия чувства определена политическа нужда да се стегне. Защо? Не мога да спекулирам в този момент, но Сърбия със сигурност не е заплашена от Хърватия, нито от която и да е друга държава, нито пък някога е била. Като правило, войните от 90-те години на миналия век, които започнаха на територията на бивша Югославия, първата в Словения, която продължи 15 дни, след това в Хърватия, която продължи почти 5 години, и в Босна и Херцеговина и в Косово, започнаха от Сърбия. И с неговата политика. Опасявам, се че риториката, която в момента използва Александър Вучич като президент и някои от неговите министри и сътрудници, не е сравнима и не е добра. Но затова трябва да бъдем силни и коректни и да развиваме способностите си за да възпираме и да защитаваме себе си и собствените си военни оперативни и бойни дейности. Това е ключът. Ето защо Хърватия е тема в момента не заради Сърбия, а заради всички обстоятелства, в които се намираме и като член на НАТО сме поели определени задължения. Точно това прави тя. Засилвайки и укрепвайки се. Не мога да предвидя и не мога да разбера това, което Сърбия планира и това, което Сърбия възнамерява да направи, но със сигурност е много, много симптоматично, че страна, която няма много развита икономика, която няма силна икономика като цяло, а в същото време отделя толкова голяма сума за отбрана и въоръжаване. Ето, това може да е въпрос към тях. Надявам се, че ще го приемат чисто по свои специфични политически, вътрешнополитически причини, а не по външнополитически.

БНТ: Господин министър, наблюдаваме, че руското влияние се разпространява с пълна сила тук, на Балканите. Кажете ми, моля, как го възприемате не само в Западните Балкани, но включително и в Хърватия?

Г-н Иван Анушич: Руското влияние е голямо. Трябва да се върнем назад в историята и разбира се да разберем, че Русия имаше много голямо влияние в границите на Варшавския договор и в края на краищата, горе-долу страните, които имат най-голямо влияние на руската пропаганда, се намират именно в границите на бившия Варшавски договор. Когато говорим за това, бих подчертал преди всичко ролята на социалните мрежи. Фалшивите новини, манипулирането на социалните мрежи и манипулирането на информацията. И отчасти, разбира се, не само от социалните мрежи, но и от медиите, които съзнателно и целенасочено разпространяват определена дезинформация, която създава дискомфорт в обществото и общността, което е именно в ролята и посоката на руските интереси. Не е толкова сложно да се разбере защо това се случва. Парите. Парите са ключова причина, поради която това се случва. Всички, които правят това, не го правят от убеждение, а го правят от определени финансови интереси. И това за съжаление е така. Хибридната война, която предшестваше войната в Украйна и която сега е силна и мощна на територията на Европа, ще продължи. Като народ трябва да сме наясно, и като политици, какво искаме и какво трябва да направим. Искаме ли, да бъдем и да принадлежим към западната демокрация, като членове на ЕС и НАТО, или не искаме? Или може би искаме да бъдем нещо друго? Появяват се политически формации, както в България, така и в Хърватия, и  в други места  от ЕС. Появяват се определени политически играчи, регионални, местни, а понякога и национални лидери, които не виждат...                     

Има определени политически играчи, регионални, местни, а понякога и национални лидери, които не виждат страната си и бъдещето в рамките на ЕС и на западните ценности на демокрацията и НАТО, а се опитват да го търсят някъде другаде. Мисля, че спомените от Студената война, желязната завеса и всичко, което се случи, трябва да бъдат да си спомним  как са живееха и функционираха хората тогава. И ако искаме това да се случи отново по този начин, тогава мисля, че сме на грешен път и че трябва да започнем да се справяме с този проблем и да сложим край на тази пропаганда по подобен начин, както я правят те. Все още играем, бих казал, честна  и справедлива игра, в която се опитваме да обясним и избегнем всички тези трикове, които ни се сервират чрез социалните мрежи, чрез медиите и т.н., по един прост, законен, разбира се, напълно легитимен начин. Но в този момент стабилността и сигурността на нашите страни, като цяло на Европейския съюз и на цяла Европа и алианса НАТО, е под въпрос. И мисля, че трябва да намерим модел как да отговорим на тази игра, в която в този момент е въвлечена цяла Европа, тоест, бих казал, твърде много въвлечена в тази игра, трябва да знаем кого имаме от другата страна, с кого се борим и да намерим модел и отговор, специфичен за тази страна, който ще бъде ефективен.

БНТ: Как се справя Хърватия с хибридната война и дезинформацията, която навлиза във вашето електронно пространство?

Г-н Иван Анушич: Тежко. Трудно, както и при вас, предполагам, и както в повечето страни от ЕС. Много трудно, защото дезинформацията, която циркулира ежедневно в хърватското пространство, медиите и социалните мрежи, е огромна. И тази информация и тези сведения не са неинформативни. Те са много опасни. Една от тях е например, че позицията на правителството на Република Хърватия е, че ще изпратим нашите млади мъже в Украйна. Това означава, че е пълна, бих казал пълна, глупост. Но за съжаление тя намери своите говорители в публичното пространство и попадна на плодородна почва сред определен брой хора. И хората наистина мислят така. Колкото и да се опитваме да го отречем, не успяваме до степента, в която искаме. След това имате редица други дезинформации, които в момента се бомбардират всеки ден и които променят политическия профил и нагласите на определен брой избиратели. И тогава следствие от това бе смяната на политическата гарнитура в сегашното правителство, която като правило завършва с про- или, не бих казал проруско, но бих казал про-източно мислене и  про-източна политика, в която, разбира се, от 90-те години насам се отдалечихме от демократичните избори и тръгнахме в различна посока. Хърватия също има този проблем, това е голям проблем, не е просто проблем. Трудно да се сложи край на този проблем и затова казах в началото на разговора ни, че трябва да намерим модел, трябва да намерим лостове как и по какъв начин да преминем към хибридна война, в случая война с дезинформация, с която хърватският и българският народи са бомбардирани всеки ден, и много сериозна политическа нестабилност просто се разпространява с тази дезинформация. На политическата сцена излизат политически аматьори, дилетанти, които могат да нанесат огромни щети на собствената си страна с определени ходове, които са готови да направят, ако достигнат позиция на властта. Как, по какъв начин, ние също се опитваме, разбира се, като блокираме тази информация, и разпространяваме правилната информация. Но това е просто работа, тя е като Сизифовият труд. Бутате онзи камък, той стига до върха, после се връща отново, чак до края, няма начин да достигне целта, няма начин да остави този проблем зад гърба си. Мисля, че ще бъде така, че в този момент Украйна вече не води информационна война, разбира се, че тя я води паралелно с реалната войната. Украйна имаше тази война преди 5, 6, 7, 8, 9, 10 години. Сега има конкретен конфликт, кървава война на своята територия. Европа все още е в позиция да води хибридни войни, да води информационни войни и да води войни, за да избегне политически партии, които на практика ще ни предадат на онези, които не ни желаят доброто в момента. И мисля, че в този момент Европа трябва да е наясно с това, да реагира по-бързо, по-силно, по-ефективно, да бъде по-подготвена във всички решения, да прилага административните и бюрократичните решения, които прилагаме, в по-кратки срокове и да бъде по-ефективна в действията си. Защото в този момент Украйна води война за цяла Европа. Ако Украйна не беше успяла да предотврати падането на тогавашното правителство преди 3,5 години, да предотврати руската инвазия , въпросът е къде щеше да бъде днес тази руска армия. Това е големият въпрос. Така че мисля, че всички заедно трябва най-накрая да започнем да разбираме проблемите си много, много по-сериозно. Въпреки че Европа вече е отпуснала 800 милиарда евро, както и 150 милиарда евро по програмата SEIF и така нататък, мисля, че трябва да превключим по голяма скорост.

БНТ: Г-н министър, Република Хърватия възстановява наборната военна служба. Кажете ми, моля, какви са Вашите аргументи за това?

Г-н Иван Анушич: Първо, Хърватия имаше задължителна наборна военна служба до 2007 г., а след това я премахнахме, защото, както по-голямата част от европейския свят, вярвахме, че мирът е вечен и че вече няма да имаме нужда от армия, затова е въведена и наборна военна служба. Причината, поради която го правим отново, е заради случващото се около нас. Първо, не става дума само за войната като такава и общата несигурност в близост , но и за изменението на климата. Имате ситуация, в която Хърватия преживява пожари всяка година през последните 4 години, все по-големи наводнения, все по-големи земетресения, каквито Хърватия имаше преди 4 или 5 години, които бяха много разрушителни, а Загреб беше засегнат от земетресения, Петриня и тези два наши града, където беше повредена много инфраструктура, за съжаление имахме човешки жертви. Сушите са нещо, което засяга Хърватия, защото Хърватия живее и работи много от земеделие. Това е нещо, което се е превърнало в ежедневие. И всяка година тези цикли се повтарят. Говорим за наводнения, суши и пожари. Тази част от задължителната военна служба включва и част от членовете, които ще се обучават за гражданска защита. Които ще ръководят и ще бъдат готови да се намесят и да помогнат на хърватския народ и хърватската държава във всички възможни предизвикателства, които изменението на климата ни носи. И когато говорим конкретно за армията, ние искаме да укрепим и овластим нашите въоръжени сили. Искаме да попълним и укрепим нашия професионален състав на хърватската армия. Искаме да имаме млади хора, които са обучени в основни военни умения и които, когато завършат основно военно обучение, също ще бъдат членове на нашите резервни сили в бъдеще. Ето защо искаме да укрепим както професионалния, така и резервния състав и искаме да въведем основно военно обучение, така че всеки млад мъж да премине основно военно обучение, за да научи определени умения, не само военни, но и умения за оцеляване, умения за самозащита, умения за управление на дронове, като цяло умения за оцеляване в днешната среда на живот, в която живеем. 

БНТ: Хърватия и България имат интерес да модернизират въоръжените си сили. Виждам, че Република Хърватия вече е навлязла дълбоко в това отношение. Според механизма SAFE имате почти 2 милиарда евро. Кажете ми какво очаквате от този механизъм?

Г-н Иван Анушич: Ами, ние купуваме чрез механизма SAVE, нали? Танкове Leopard. Купуваме военни камиони Tatra, германските Leopards , френски Caesar, но го правим заедно с и с българското правителство, с българското Министерство на отбраната. Заедно купуваме 155 мм гаубици Cezara от французите. Разбира се, ние купуваме и подготвяме определени неща като въоръжени сили. И това е система против дронове за защита на нашата критична военна инфраструктура, която работим заедно с нашите компании. И която правим заедно в сътрудничество с полска компания, която вече е профилирана и утвърдена в този бизнес. Така че, чрез SAVE, ние правим тази поръчка, за милиард и 700 милиона, но паралелно оборудваме и екипираме изтребителите Rafaal. Чакаме доставката на HIMARS и на Black Hawk и друго оборудване, което е необходимо в момента и което е осигурено съгласно нашия подробен план за развитие, т.е. обявено като оборудване за нашите въоръжени сили. Разбира се, има и две корвети, защото разбира се, ние, както България, също имаме военни кораби, така че получаваме всички видове въоръжени сили, през SAFE, и точно тази покупка, така че сме заедно. 

БНТ: Как Република Хърватия гледа на дроновете днес? Знаем, че вашата страна иска да бъде център в ЕС, и НАТО на тяхното производство.

Г-н Иван Анушич: Да, ролята на дроновете е огромна. Посетих Украйна два пъти , като последния беше преди по-малко от месец. Говорих с министъра на отбраната на Украйна и разбира се, интересувах се как се използват дронове, защото техническият опит сега е изключително ценен и важен. За да сме в крак с модерното време и съвременния начин за провеждане на военни операции. Дроновете нанасят 80% от общите щети на механизирания личен състав от страна на Украйна на руските военни. Това означава, че ролята на дроновете е изключително важна и съществена. А дроновете се превръщат в нова тенденция във военното дело, което е неизбежно. Хърватия също произвежда много FPV дронове, те са малки дронове. И ние искаме да станем водеща нация и вече сме се позиционирали като такава, заедно с Латвия и Холандия, в производството на FPV-та на малки дронове. Сега произвеждаме над 200 000 дрона годишно. Можем да произвеждаме много повече. Тези дронове са с изключително качество. Продуктът практически е 100% хърватски. Няма компоненти, които внасяме от Китай, или да сме зависими от доставчици от Китай, което е много важно. И дроновете като такива със сигурност ще бъдат бъдещата стратегия. А, дронът защитава живота на войника, защитава живота на оператора му. Това се правеше с дронове камикадзе, които преминават над бойната линия и зад линията на военнит действия като на практика операторът е дълбоко в своята територия и действа от там. Така че в този момент това е възможност, която е изключително добра за нас, важна, и Хърватия се движи в тази посока, за да стане водеща нация в производството на FPV дронове.

БНТ: Сигурна ли е вашата критична инфраструктура в това отношение днес?

Г-н Иван Анушич: Нашата критичната инфраструктура в момента е защитена от определени системи, но в момента нямаме антидрон защита като такава, но именно чрез SAFE се стараем в тази посока. Работим и се подготвяме, ще имаме, струва ми се, доставени пълни системи за защита от дронове за нашата критична инфраструктура още през следващата година.

БНТ: Преди девет месеца, г-н министър, беше създаден военен съюз, между Хърватия, Албания и Република Косово. В крайна сметка военен съюз или договор е той?

Г-н Иван Анушич: Подписаното споразумение за военно сътрудничество и общо сътрудничество, е споразумение, то не е договор, нито пък е задължение за каквото и да било. Наскоро Хърватия подписа такова споразумение със Словения... Подписахме го с Албания и Косово, като основно искахме да променим опита, който Косово и Албания имат. И разбира се, ние сме с тях и те са с нас. Смятаме Албания, Косово за наши приятелски страни. Смятаме Албания, Косово за страни, с които имаме общи цели. Искаме да помогнем на Албания и Албания да влезе в ЕС и напълно я подкрепяме в това. Разбира се, ние също искаме Косово да върви в една и съща посока и да влезе в ЕС и НАТО. И мисля, че Хърватия може много да им помогне в това. Ние сме приятелски страни, с които откакто обявихме независимостта си и от деня на независимостта на Република Хърватия през 1990 г., а след това и на Косово, си сътрудничим и си помагаме взаимно, както Албания, така и Хърватия. И нашето сътрудничество, нашето споразумение e за сътрудничество не е военен пакт, нито някакъв вид споразумение, което да заплашва някого. То не компрометира абсолютно никого, а просто работим върху укрепването на нашия потенциал, капацитет, знания, опит и просто засилване на връзките ни със съюзниците ни. Подписах същото споразумение преди два месеца със словенския министър на отбраната, с когото работим много по-конкретно. А сега съвместно произвеждаме продукт между компанията Doking в Хърватия и компанията Valhala в Словения, където произведохме бойно превозно средство, което е безпилотно, автономно и се управлява от дистанционна система, със система за управление, както и дронове, само че превозното средство не е самолет, а наземно. Така че ето ни, готови сме да подпишем споразумения с други държави и в крайна сметка ги подписваме. Сътрудничим си много и качествено с Полша, сътрудничим си с Германия, сътрудничим си с Франция, сътрудничим си с много медицински страни. Разбира се, все още имаме отворени възможности и желания за сътрудничество и наскоро посетихме Гърция, а също и Гърция, с Турция, защото Хърватия просто иска да има добри отношения с всички, иска да има поредица от такива споразумения и сътрудничество, да развива нашата икономика, икономиката чрез граничната индустрия и, разбира се, да развива държавите-членки. Ние сме съюзници и трябва да си сътрудничим и да работим заедно. Също така, разбира се, искам бъдещето и съм говорил с вашия министър много пъти и сме отваряли тези теми много пъти. Искаме и България да се присъедини към това включване. Да. 

БНТ: Има ли България място в него?

Г-н Иван Анушич: Бях открит не само аз, но и албанският министър на отбраната и министърът на отбраната на Косово. Призовахме България, да се присъедини към нас. И смятаме, че България би могла да допринесе много за тази съвместна коалиция, за нашето споразумение, в което бихме могли заедно да обменим, много качествени знания и в крайна сметка да си помагаме взаимно в отбраната и всичко необходимо.

БНТ: Тези времена са повече от предизвикателство. Как гледате на военния съюз, който беше създаден между Будапеща и Белград, и на обявяването на присъединяване на сръбската част от Босна и Херцеговина към него?

Г-н Иван Анушич: Ами, това споразумение между Белград и Будапеща беше доста сложно и на практика беше обявено веднага след нашето споразумение. Бих го видял като някакъв вид упрек към нашето споразумение. Напълно ненужно и напълно неразбираемо за мен, но добре, разбира се, Будапеща, Пеща, Белград могат да подпишат каквото и да е споразумение, което искат и това е тяхно право и никой не го поставя под въпрос, както не бива да поставят под въпрос нашите споразумения. Аз не поставям под въпрос тяхното споразумение, разбира се, че те трябва да си сътрудничат и те си сътрудничат, това са две съседни държави, точно както ние сме с нашия унгарски съсед. Наскоро унгарският министър беше тук на посещение в Хърватия. Коментирахме всичко това. Това е споразумение, което според мен беше сключено като политически отговор на нашето споразумение, което не е просто политическо, нашето споразумение е оперативно, нашето споразумение е на ниво споделяне на способности, споделяне на умения, знания, промени и всичко останало. И тяхното споразумение беше сключено, както казах, изключително като отговор на нас или на нашето споразумение, т.е. политически отговор на нашето споразумение. Не виждам никакъв голям проблем в това, не виждам никаква пречка те да имат свои собствени споразумения, разбира се, не искам да поставям това под въпрос, и двете страни са независими, нека пишат споразумения и нека ги правят както намерят за добре. Само че Унгария, като член на ЕС и НАТО, подписва споразумение с държава, която критикува както НАТО, така и ЕС. Това е, което според мен е единственият проблем с това споразумение и това е нещо, на което може би унгарците трябва да отговорят защо го правят по този начин. И не виждам никакъв проблем в това. Ще продължим да работим със съюзниците си, да подписваме съвместни декларации, споразумения, да развиваме огромната си индустрия, да развиваме огромната си система и да бъдем отворени за сътрудничество с всеки, който иска да го направи с Хърватия. 

БНТ: Не Ви ли се струва, че може би Русия стои зад това, в контекста на руското влияние, за което говорихме?

Г-н Иван Анушич: Голямо руско влияние в Сърбия и голямо руско влияние в Унгария? Е, може би може да се направи някаква връзка по между им , но не бих се ангажирал с подобна оценка. Ще видим какво конкретно ще донесе това споразумение в крайна сметка както на Унгария, така и на Сърбия.

Едно интервю на Николай Кръстев