Любо

Драма

Режисьор: Джорджо Дирити
В ролите: Франц Роговски, Валентина Беле, Кристоф Сермет, Ноеми Беседес и др.

ФАБУЛА

Историята на "Любо" е препратка към политика на Швейцария от началото на Втората световна война за отнемане на деца от йениши.

СЮЖЕТ

През 1939 в кантон Гризон Любо Мозер с жена си и трите им деца се издържат като пътуващи артисти - предлагат улични представления с циганска музика и приказни герои за забавление на тълпата от обитатели и туристи.

Един ден Любо е мобилизиран да служи като войник на швейцарската граница срещу германско нападение. Той заминава в армията и скоро разбира, че жена му е починала, а децата им са отнети от властите.

Отчаян, Любо дезертира, за да ги търси. В нужда от пари, се свързва с контрабандиста Бруно Райтер, който пренася крадени бижута през границата. Любо убива Райтер, взима колата му, която се е научил да кара, докато го наблюдава, заедно с всички ценности, плюс самоличността на Бруно.

Като богат мъж, Любо/Райтер влиза във висшето общество в Цюрих, където усъвършенства вида и обноските си, докато се опитва да стигне до досиетата на деца.

Възпитан от предците си да уважава всяка жена, Любо (или Бруно) общува със съпруги на богати и властни мъже като сериен прелъстител - първо с галеристката Елза, после с банкерската съпруга Клара, която дори забременява от него, и накрая с хотелиерската прислужница Маргерита, в която може би се влюбва и би останал с нея, но съдбата е решила друго.

Миналото на Любо и на Бруно Райтер го застига, когато попада на капитан Моти, командващ офицер при дезертирането му от армията.
На прага да открие документа, който толкова отдавна търси, Любо попада в още по-голяма игра със злоупотреби. Действието се пренася в съседния кантон Тичино, на Италианска Швейцария...

ФИЛМ и ИСТОРИЯ

"Любо" е филм за йениш, който губи семейството през 30-те години на ХХ, когато в Швейцария се провежда политика за защита на "Пътуващи деца" от номадски произход, с цел предотвратяване на скитничество и престъпления.

Йениши са "полуномадски" етнос, известни като европейските цигани, различни от индийските, но със същите традиции и начин на живот, пребиваващи в Централна и Западна Европа - Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург, Белгия, Франция, вероятно около 400 000.

Между 1926 и 1972 в Щвейцария се провежда иницатива на Фондация "Pro Juventute". Фондацията е основана през 1912 като благотворителна организация за защита на правата и нжудите на щвейцарските деца.
Децата на йенишите са били отнемани и предоставяни за осиновяване на други семейства, предимно фермерски, за превенция от криминални прояви.
Няма официални данни колко деца са били отнети от родителите им, предполага се около 2000.

Йенишите имат свой език, близък до германски диалект, и въпреки номадския живот се припособяват към мястото, в което се установяват.

Днес в Швейцария йенишите са признати за малцинство, понякога се борят срещу дискриминация и официално признаване на преживян културен геноцид.

Филмът "Любо" е продукция на Италия и Швейцария, дълъг почти 3 часа, заснет на повече от 100 места, с над 100 артисти в малки роли и над 1300 статисти. В главна роля е Франц Роговски.

*В далечни векове (преди 5 века) йенишите навлизат в Европа през Италия, установяват се предимно в Германия и по-малко в Бенелюкса и Франция, накрая предпочитат Швейцария.

Златна Романова

НОМИНАЦИИ
Номинация "Давид" за сценарий от Италианските филмови награди (2023)
Номинация "Сребърна лента" за костюми и поддържаща роля на Валентина Беле от Италианския синдикат на филмовите журналисти (2023)
Номинация "Златен лъв " за филм на Джорджо Дирити от Фестивала във Венеция (2023)