Мостът на Колю Фичето в град Севлиево

Предаването "10 000 крачки" на 30 май разказва за моста на Колю Фичето в град Севлиево. Първите заселници са били турски преселници, които се установили тук, където се събирали пет пътя и пет потока. Това станало преди около 500 години, а към тях се присъединил и християнски семейства. Към края на 16 век Севлиево имал вече статут на град с петъчен пазар, две махали и джамия.

Скоро Селви, както се наричал градът, станал административен и стопански център на района, развивали се и занаятите. Прекосяването на реката било ежедневна грижа. При благоприятни условия бил ползван брод, описан от френския пътешественик Ами Буйе, посетил Севлиево през лятото на 1837 година. През града преминавали и повечето главни пътища в областта. Това наложило построяването към средата на ХІХ век на дървен мост, чиито елементи бързо изгнивали или били отнасяни от буйната вода. По време на Кримската война през 1853-1856 година движението на войска, пътници и стока се засилило. На местната власт в лицето на новия околийски началник Сюлейман бей било възложено със свои сили да организира построяването на каменен мост. Българската и турската общности в града обединили усилията си, започнало добиването на материали чрез безплатен труд.

За главен майстор на строежа на моста бил ангажиран майстор Никола Фичев от Дряново, или прочутият български строител и архитект, известен като Колю Фичето. През 1856 г. строежът започнал. Както свидетелства една дописка в Цариградски вестник от есента на 1856 година, мостът бил започнат на 19 април и към есента вече бик наполовина готов. Работата вървяла сравнително бавно заради липсата на пари, но в следващите една-две години грубият строеж бил приключен. Мостът бил дълъг 110 метра, поддържали го седем свода, като централният бил най-висок и оформял „гърбица”.

През първата половина на ХХ век тази гърбица била изправена, а мостът бил удължен значително чрез насипи от двете страни, но дотогава той запазил автентичния си вид. Благоустройването на моста продължило и в началото на 60- те години. Постепенно в началото ма 20 век водите на Росица започнали да измиват и подкопават източните устои на моста и това наложило през 1924 да се извърши първата голяма реконструкция. Чрез солидни насипи и бетонни основи е постигнато едно издължение и укрепване на моста на изток. Поставени били железни парапети на новата част, която доста се различавала от старата.

През 1939 се случило голямо и с катастрофални последици за града наводнение. На 28 срещу 29 юни 1939 година река Росица много пълноводна приижда с цялата си мощ и нанася поражения на селищата през които минава, като отнася постройки, животни и хора по пътя си. На моста също били нанесени поражения, но основите му не помръднали и последвал поредният голям ремонт. На мястот на отнесените каменни парапети били поставени нови, а художникът Дочо Байрамов изработил четири фигури на лъвове, които били поставени в двата края на моста, което дало повод на севлиевци десетилетия наред да го наричат „Лъвовия мост“.

През 1971 г. Завършва най- голямата реконструкция на моста. В чест на Х конгрес на БКП е построено ново, по-широко платно, което изцяло лежи на основите на стария мост. Така мостът добива днешния си облик.

Подробности и интересни исторически факти разказва историкът Ивета Миленова, директор на Исторически музей – Севлиево.