Ньойски договор - победените надежди

Документален филм

Сценарий: Наташа Мирчева, Димитър Стоименов
Режисьор: Здравко Драгнев
Оператор: Васил Йотов

Филм от телевизионна рубрика на БНТ - "Архивите говорят"

Краят на Първата световна война. На 27 ноември 1919, в Кметството на парижкото предградие Ньои сюр Сен, между България и страните от Антантата е подписан Ньойският договор (от Версайската система) . Ратифициран е на 15 февруари 1920.

Според Договора от Ньои България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско, с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.

България няма право да притежава модерна военна техника, флот, авиация, подводница; задължителната военна служба е отменена, Сухопътните сили и полицията не трябва да надминават 33 000 души - 20 хил. души войска, 10 хил. жандармерия, 3 хил. души погранична стража, без право на тежко въоръжение. Редовната войска се замества с наемна.
Репарациите, които България трябва да плаща на Съюзниците, според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка, разпределени на шестмесечни вноски към "Репарационната комисия", създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между Съюзниците.

От отделените земи през първите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 000 българи остават зад граница....

Филмът изследва несправедливите решения за България от Ньойския договор - с непубликувани документи от Държавния архив. Включени са факсимилета от вестници, архивни кадри, картини, портрети. Представени са Доклад на дипломата Теодор Теодоров до Парламента за мисията му в Париж и телеграми на Александър Стамболийски до Румъния и Сърбия, както и Оригиналът на Договора за Българската страна.
Историята коментират Огнян Пунев - главен експерт в Главно управление на архивите и Весела Нинова - експерт.

Филми по темата:

Сага за попилените възможности

100 години отвъд