Огън в морето

Жива стока в трафик или... шанс за спасение

Държава: Италия, Франция

Година: 2016

Времетраене: 109 минути

За продукцията

Документален филм

Сценарий: Карла Катани, Джанфранко Роси
Режисьор: Джанфранко Роси.
Оператор: Джанфранко Роси.
Участват: Самуеле Пучило, Пиетро Бартоло, Джузепе Фрагалане, Мария Коста и др.

Хиляди мигранти бягат от войната и смъртта, в трюмовете на легални и нелегални плавателни съдове, поемайки последния възможен риск, за да оцелеят.

Освен "Лампедуза на хоризонта" и "Лампедуза през зимата", "Пожар в морето" е още един от филмите с обща тема и място на действие.

Разположен на 200 км от южните брегове на Италия, през десетилетието остров Лампедуза оглавява колонките със SOS-новини за хиляди африкански и азиатски бежанци, пристигнали с надежда за нов живот в Европа. Въпросът е как около шестхилядното местно население приема и се справя със седмичната вълна от нови мигранти.

Италианският остров е на предна линия на европейската мигрантска криза. Режисьорът Джанфранко Роси прекарва шест месеца в Средиземно море, за да представи историята в своя документален филм. Героят е 12-годишният Самуеле - местно момче, което ходи на училище, стреля с прашка, ловува и играе на сушата, въпреки че всички около него говорят за морето и желанието им да стигнат до острова.

Защото "това не е остров като останалите, а най-съдбовната граница на Европа и първо пристанище за стотици хиляди бежанци от Африка и Близкия Изток в последните 20 години". Техният временен престой разкрива ужаса от преживяванията им, както и историята, културата и ежедневието на местното население, на фона на мигрантския трафик...

"... Ние не можехме да останем повече в Нигерия. Мнозина умираха. Повечето от бомби. Тръгнахме през пустинята. Преминахме Сахара и мнозина не издържаха, издъхвайки от глад. Поехме към Либия. Но тя е седалище на ИДИЛ. И там не можехме да останем, защото сме африканци. Вкараха ни в затвори - без храна и вода, с ежедневен побой. Някои успяха да избягат. Плачехме на колене и се молехме : "Господи, спаси ни". Планините не можеха да ни скрият, хората - също. Бягахме през морето. В пътешествието по вода 200 загинаха. Лодката возеше 90, 30 бяха спасени, останалите - не. Днес сме тук, живи..."

Пиетро Бартоло: "Средиземно море не разделя, а събира хора от разни страни и континенти, които ни дават нов опит. Те носят своята култура и доброта, защото те са добри хора и не са болни. Те не са терористи и не искат да отнемат нечия работа. Просто искат малко мир, да живеят с достойнство и без страх от смъртта, от един миг до друг".
"Дълг на всяко човешко същество е да помогне на тези хора".