Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“

На заключителното събитие по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 бяха представени центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие. Всички те допринасят за подобряване образованието и развитието на науката в България.

Проф. дхн Георги Вайсилов:

„С колегите от ЕК обсъждахме тази идея за организиране на такова заключително събитие и бяхме единодушни колко важни за развитието на българската наука е инвестицията от европейския фонд за регионално развитие за модернизиране на научната инфраструктура в страната“.

„С изграждането на шестте центъра за върхови постижения и 10 те центъра за компетентност са инвестирани около 400 млн. лв. европейски средства и средства от националния бюджет. Това е най-голямата инвестиция в научна инфраструктура презпоследните 30 години в страната“.

Наталия Митева, зам.-министър на образованието: 

„С програмата са подкрепени и най-важните участници в изследователския процес - самите учени, със специално внимание в подкрепата на млади учени“.

Йорданка Чорбанова, ръководител на представителството на ЕК в България:

„В център като този човек усеща бъдещето“.

„Благодарение на европейското финансиране днес всички заедно можем да създаваме иновации, да творим нещо, което ще направи живота ни много по-лесен, много по-смислен, което ще увеличи и продължителността на живота ни“.

Дигиталното здравеопазване е една от сферите, която се развива успешно у нас именно благодарение на финансирането по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. То е ключово за подобряване на традиционното здравеопазване, тъй като чрез събрани и обработени различни данни дава възможност за по-точни действия на лекарите.

Симеон Карпузов, физик и изследовател в направление “Дигитално здравеопазване” в Център за върхови постижения GATE:

„Те се анализират и обработват по доста сложни математически алгоритми, които сме разработили тук. След обработката им се наблюдава дали движенията съответстват на някакъв тип свойство. Ако то е на лице, перосналът се известява“.

„Нашият екип и аз по-скоро работя с видеоданни, заснети при лечението на пациенти, които страдат от епилепсия“.

„ Епилептичните пристъпи са много специфични като движение. Те имат определена периодика и ние с нашите методи можем да разграничим такъв тип движения от нормалните движения в бита на един човек“.

„Ние можем да следим за друг синдром на внезапна смърт, който е налице при малки бебета на възраст между 2 и 6 месеца, който е свързан с апнея. Това е една от основните причини за смърт на деца в Западния свят и е свързан с това, че често мозъчетата им не са се научили, когато получат апнея как да възобновят дишането“.

„Ние сме пуснали заявка за патент, който е и български, и международен. Преминали сме всички първоначални етапи от процеса и в момента чакаме неговото окончателно одобрение“.

С европейски средства е създадена и първата водородна зарядна станция, която е част от Центъра за компетентност „Хитмобил“. 

Доц. Благой Бордин, Институт по електрохимия и енергийни системи към БАН:

„Тази станция дава възможност за зареждане на  водородни транспортни средства и сама по себе си е част от научна инфраструктура“. 

„Ролята на тази станция е първо този тип технологии да дойдат, за да може както самите изследователи да се убедят в работата и да натрупат експертиза, но така и обществото да се запознае с предимствата и качествата на приложенията на водород в транспорта“.

„Тази станция има възможност за около 10 минути да зареди един лек автомобил“.

„Едно от решенията е сезонно или в големи периоди да съхраняваме възобновяема енергия, след което да я използваме при необходимост“.

Разработките, свързани с водородната зарядна станция, са важни, защото в края на миналата година беше приет европейският регламент за инфраструктурата за алтернативни горива. Този регламент ще влезе в сила от 2030 г, а водородните зарядни станции са част от него. В програмния период 2014-2020 са открити и лабораториите в Националния център по мехатроника и чисти технологии в кампус „Лозенец“, които по нищо не отстъпват на водещи европейски центрове.

Иван Лесов, изследовател към Националния център по мехатроника и чисти технологии:

„Ще ви представя една от нашите придобивки - конфокален микроскоп. Особеното на този микроскоп е, че може да изследва проби в 3D. Тоест не е нужно да унищожавате пробата, за да разберете какво се случва в нея. Можете да я заснемете на различни парченца и после се използва специален софтуер, който я реконструира, така че можете да видите вътре запазената ѝ структура как тя изглежда“.

Проф. дхн Георги Вайсилов:

„Предизвикателството пред всички центрове предстои, а именно да бъдат привлечени млади учени за научна дейност в България в модерна среда и със съвременна апаратура. Една от основните цели на следващия период на финансиране ще бъде решаващото им участие в сътрудничество с бизнеса с общините, така че да може спокойно да се използва техния капацитет за развитие на индустрията и на обществения живот в страната“.

Така изградената вече инфраструктура на центровете, финансирана от Европейския фонд за регионално развитие и националния бюджет, дава невероятни възможности, както за учените, то така и за бизнеса. В очакване сме да видим следващите върхови постижения, които ще бъдат постигнати благодарение на специфичните знания и умения изградени тук.