От "Къщата с куклите" до жълтите павета

Документален филм

Сценарий: доц. д-р Весела Тончева
Режисьор: Екатерина Минкова
Режисьор: Екатерина Минкова.
Оператор: Борислав Георгиев
Муз.оформление: Мариана Вълканова

Документалният филм "От "Къщата с куклите" до жълтите павета" е посветен на Националния етнографски музей - БАН (Княжеския дворец), с историята от предишното име на сградата до настоящото й местоположение на жълтите павета.

Разказът запознава с миналото на музея и сградата и със съкровищницата от културни ценности, които се съхраняват днес.

Национален етнографски музей

Етнографският музей е един от първите, създадени в София след Освобождението, когато градът е избран за столица и е започнал да се преобразява. С тесните, криви сокаци около Балканските войни е приключено и София става модерен град.

СГРАДАТА и МУЗЕЯТ

През 1873 върху основите на унищожената от пожар през 1816 сграда на Сарая на пашата е изграден новият Конак, в чиито подземия е осъден Васил Левски. Централният вход с голям балкон над него съществува и днес, но преустроен.

През 1879 сградата става резиденция на княз Александър I Батенберг и след две години е извършено първото преустройство от архитектите Румпелмайер, Колар и Майерберг. В навечерието на 1883 там се провежда първият дворцов бал.

През 1892 в София се създава Народният музей, един от основните отдели на който е Етнографският.

В периода 1893-1895 Дворецът претърпява ново преустройство, по план на австрийския архитект Грюнангер – разширено е Източното крило, има елементи на Ренесанс, Виенски барок, напомня дори френските дворци от ХVІІІ в.

През 1906 Народният музей се отделя като самостоятелен Народен етнографски музей (НЕМ). Заслугата е на тогавашния министър на образованието проф. Иван Шишманов. Директор става Димитър Маринов.
Колекцията на музея започва да се събира след Първото земеделско изложение в Пловдив и продлъжава да се обогатява от хора от цялата страна, които изпращат предмети и носии. Към Музея има ателие, в което се изработват фигурини с черти от различни области на страната.
В продължение на 48 години ерудирани специалисти градят Народния етнографски музей по образец на западноевропейските музеии и само за 20 години успяват да съберат една от най-богатите и разнообразни колекции на Балканите.

През 1944 година, при бомбардировките над София, сградата на Народен етнографски музей е разрушена, колекцията - изгорена, а приютеното в сутерена на Първа девическа гимназия на ул. "Цар Шишман" е наводнено. От фигурините оцеляват само тези, които са предоставени на Къщата-музей "Иван Вазов". Директорът Христо Вакарелски поема отговорността за възстановяването и заедно с уредници обикалят всички краища на България, за да събират етнографски вещи за бъдещите колекции. Пътуват с камион, натоварен с хранителни продукти, които заменят срещу предмети, носии и представяне на обичаи.

През 1947 към Българска академия на науките се основава Институт по народоука, който през 1949 се обединява със съществуващия Народен етнографски музей. Така се поставя началото на Етнографския институт с музей при БАН. Директор е акад. Стоян Романски.

През 1954 Националният етнографски музей на БАН е настанен в бившия Княжески дворец – една от старите сгради с интересна история в София.

Ппез 40-те и 50-те години на ХХ век в сградата са пребивавали МС на НРБ и Висшата партийна школа.

През 1978 е обявена за Паметник на културата от национално значение.

В комунистическата епоха Националният етнографски музей е ограничен само до представяне на колекцията, която вече се помещава в бившия Княжески дворец, а съхраняването на обичаите е поверено на Института по етнография към БАН.

Днес Националният етнографски музей е разположен в Източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей има нови инициативи, експозиции, работни ателиета.

Фондът е представен в 13 колекции - занаяти, покъщнина, ковано желязо, керамика, златарство, земеделие и животновъдство, обичаи и обреди, шевици, едри и дребни тъкани, българско народно облекло, чуждестранно изкуство.

Документалният филм "От "Къщата с куклите" до жълтите павета" е представен в програмата на Европейска нощ на музеите в София през май 2022 и в рамките на Европейските дни на наследството.

Национален етнографски музей