Поглед в бъдещето от Шънджън

Документален филм

Продуцент: БНТ

КАРТИНАТА НА ПРОГРЕСА В ШЪНДЖЪН

Разположен в Югоизточен Китай, някога Шънджън е старо рибарско селище с 30 000 жители и връзка между Хонконг и Китай.
Сега e един от най-бързоразвиващите се градове в света, с 13 милиона обитатели и високи технологии.

Как за четири десетилетия Шънджън се превръща в символ на китайската модернизация, наричан още Китайската силициева долина, където се разполагат софтуерни, стартъп компании и автопроизводители.

Промяната започва в края на ХХ век, когато Китай се отваря за света с някои обособени зони за чуждестранни инвестиции, производства и пазари.

КАК "ПРОИЗВЕДЕНО В ХОНКОНГ" СТАНА "ПРОИЗВЕДЕНО В КИТАЙ"

Хонконг беше двигателят на Шънджън, горещото легло на британския капитализъм, който печели от близките китайски фабрики с евтина работна ръка.

През 80-те години на ХХ век, "Произведено в Хонконг" става "Произведено в Китай".

Причината е, че от август 1980 Шънджън е отцепен от областта Баонан и получава статут на Специална икономическа зона, в която се развива ограден от Китайската народна република капиталистически пазарен механизъм.

Зоната се явява икономически експеримент с достъп на чужди стоки и капитали.
Заслугата е на китайския вицепремиер Дън Сяопин, "архитект на китайската реформа" за "отваряне на границите" и развитие на икономика на принципа: "Една държава, две системи".

Тогава Специалната зона на Шънджън се достъпва само с визи през гранични пунктове в радиус от 5 км около нея.
Визите се изискват за всички - и чужденци, и китайци.
Мерките са такива, за да се защити китайската държава, ако капиталистическият експеримент не проработи. И въпреки че вътре има летище, полетите до там се извършват през друго летище в Шанхай, което е извън охраняемия периметър. Чакането за разрешително отнема минимум месец за чужденци, вероятно толкова и за китайци.
Началото на икономическото развитие е с детски играчки, електроника и френски "Коняк", който не е алкохол, а тютюн, пакетиран в зелените кутии на бранда "Чайна Панда" - China Panda.

Преориeнтацията настъпва през 2001, когато Китай става член на Световната търговска организация (STO) и Шънджън се оформя като технологичен хъб за електронни компании и иновации - смартфони Huawei и Xiaomi са с офиси тук, както и Tencent.

Следват дронове, изкуствен интелект и електромобили.

Сега компаниите са 350, повече отколкото в Пекин, Шанхай и Гуанджоу, с най-много издавани патенти - около 40 годишно, в пъти повече от САЩ, Франция и Великобритания.

Наричан "Градът на големия орел", Шънджън отчита невероятен растеж. През 2022 е посочен 3.24 трилиона юана БВП, през 2024 е класиран за един от седемте най-бързоразвиващи се градове в света.

През 2020 официално празнува своята 40-годишнина на израстването си в мегаполис.

В статистиката Шънджън е 27-мият най-богат град в света и третият в Китай, след Пекин и Шанхай и преди Гуанджоу.

Предполага се, че 25 процента от глобалния пазар на мобилни телефони идва от Шънджън. (включително и телефоните на Арабската пролет).

Тук живeят предимно млади хора, средната възраст е около 32 години, с добър стандарт на живот - богати и заети.

Провеждат се спортни събития - турнири по тенис (Шънджън Оупън), по голф и дори по хокей, както и домакинство на Националните спортни игри на Китай.

Експресен влак свързва Хонконг с центъра на Шънджън за 14 минути.

Тук обаче се развива и най-бързата фалшификация.

Само началото е оригинално и рекламно, когато Стив Джобс поискал стъклен екран, един месец преди представянето на I Phone, и никой не можел да го изработи толкова бързо, освен в Китай и Шънджън.

Оттогава са минали години и приключения.

Последното е осигуряването на световен танкер за превоз на електромобили с китайския BYD. Причината е, че японският гигант RORO е голям, но скъп, другата е свръхпроизводството и чистенето на данъци. Така проблемът се премества някъде другаде...

Производството на литиеви батерии стимулира производствата на телефони и електромобили, което прави Китай водещ в браншовете. Толкова, че буквално заливат през 2024 шестата по автопазари в света Бразилия, за да се отърват от данъци и количества, и не са само електро, но и газови, и Тесла, произведена в "Гига Шанхай" (Giga Shanghai Factory).

Извън рекламата за "висок живот и стандарт" в Шънджън има експлоатация, сведена образно и кратко до числото 996 - работа от 9 до 9, 6 дни в седмицата, за което се води разследване и проверки от световни организации по труда.

*Конгломератът Тенсент (Tencent) създава мегаприложение, което управлява всички приложения, свързани с китайската цифрова икономика. (игрите са за фенове на аматьорско ниво).

Тук, където е събрана световната електроника, се произвеждат най-успешно и имитациите, които често изпреварват появата и самите оригинали.

Историята на Шънджън е една от картините на "чудото в прогреса".

*Останалите трансфомации в техно-хъбове са: Лагос - Нигерия, Ресифе - Бразилия, Бенгалуру - Индия, Тел Авив - Израел, Меделина - Колумбия.

Златна Романова