Политическите атаки срещу пожарите: Къде са пропуските

Пожарите се гасят от европейските пожарни сили вече, не само от български. Бързам да дам пример с това,  че идват самолети и хеликоптери от цяла Европа, тъй като са много малко добрите примери за европейска солидарност. Това обаче е такъв пример. Това каза в студиото на “Денят започва” социалният антрополог Харалан Александров по повод политическите атаки срещу действията при гасенето на пожарите в страната.

“А ако има нещо, което лично мен да ме тревожи, това не е даже реакцията на държавата, или отношението на обществото към държавата, е по-скоро големият проблем за психичното здраве, тъй като съвсем сигурно е, че част от тези пожари са причинени от небрежност или от злоумишленост, вече имаме документиран случай в Търново. И нещо, което аз отдавно говоря - България, поради изключителното занемареното психично здраве, има страшно много налекувани психопати и социопати, които ходят насам-натам, палят паркове, извършват най-различни злодейства, което е много притеснително. Когато имаш този тип разрушително и саморазрушително поведение в общността, което е по същество проблем на социализация или на травматична социализация, когато имаме такава ситуация, обикновено тя извиква на власт, и това е особено притеснително в ситуация на упадък на либерализма в такав глобален план, изиска репресивна власт. Когато имаш хора, които не могат да контролират разрушителните си нагони, общността започва да се оглежда за някой, който да ги контролира отвън и в момента виждаме призиви за линч по същество към този очевидно психично болен човек, който се опита да подпали”, коментира Александров.

За политолога Петър Чолаков характерно българско при овладяването на кризи и бедствия в ситуацията с пожарите е “перманентното усещане сред българите, че държавата е нещо, което е чуждо на самите тях”:

“Ние не сме от държавата, не сме част от тази държава. Държавата е нещо, което едва ли не тук ни е натрапено. От гледна точка на политическата психология на българина, на традициите, които има, изследователят го извежда от времето на османското владичество, когато всъщност сме усещали държавата като нещо, което ни е завладяло, което е външно на самите нас. След Освобождението, разбира се, това се пренасе и върху тогава нововъзстановената българска държава. Всички знаем за феномена Андрешко и така нататък, та до ден-днешен. Така че това е прочитът на тази ситуация. Не бих търсил някакви големи драми, не бих извел от този случай.”

Какви теми още коментираха гостите в студиото вижте във видеото.