Портрети: Борис Димовски

Телевизионен портрет

Сценарий: Димитър Езекиев
Режисьор: Петър Бахнев
Оператор: Ивайло Кузов
Продуцент: БНТ

Среща с Борис Димовски в телевизионна поредица "Портрети"

Художникът-сатирик Борис Димовски разказва за началото на карикатурата, за илюстрациите, героите и оценките. Представя семейството и приятелите си с фотоси и спомени. Сред бои, щрихи и картини в ателието, споделя своя опит и мисли.

"Вярвам, защото е абсурдно".

С тази стара латинска мисъл Борис Димовски разкрива прогреса.

И пояснява:

"Парадоксалното мислене е залогът за творчество. И "абсурдно" не означава нереално, а дръзко. Абсурдът на неразбраните носи изпреварващата светлина, която поразява едномислещата тълпа. В началото всяко откритие е абсурдно, но като се реализира, средноаритметичният човек веднага се приобщава и става консуматор. Всички с учените глави твърдят, че нещо е невъзможно и идва един с абсурдна мисъл и решава формулата. В този смисъл трябва един идиот, който да пробие с главата. Трябва да се търсят такива хора, да не се изолират като "завеяни" или "кукувци", защото те носят искрата..."

*Откъс от публицистичното предаване "Размисли",1982|Златен фонд на БНТ

БОРИС ДИМОВСКИ

Борис Димовски е карикатурист на епохата, като всички сатирици с перо, графит или четка. Завършил е графика в Художествената академия, ученик на Илия Бешков. Рисувал е за вестниците "Стършел" и "Труд" и на живо в предаването "Всяка неделя" на БНТ.

Илюстрирал е над 200 книги за деца и възрастни, предимно хумористични - скандалната "Люти чушки" и "Моля, заповядайте" на Радой Ралин, "Невчесани мисли" на Станислав Йежи Лец, "Мигове в кибритена кутийка" на Олга Кръстева, "Весели народни приказки", постановките "Импровизация" по Валери Петров и Радой Ралин и "Божествена комедия" на Исидор Щок.

*Телевизионен портрет на Борис Димовски е представен и през 1975 в рубриката "Черно на бяло" на Редакция "ЛИК" на Българската телевизия.