Последното метро

Сценична драма

Режисьор: Франсоа Трюфо

В ролите: Катрин Деньов, Жерар Депардийо, Жан Поаре, Андреа Фереол, Полет Дюбост, Жан-Луи Ришар, Хайнц Бенент и др.

ФАБУЛА

В окупиран Париж актриса и съпруга на собственик на театър трябва да го укрие и замести като режисьор и директор. С амбиция да съживи репертоара, тя поставя нов спектакъл с нов актьор, чиято главна роля няма да е само на сцената...

ФИЛМ

В "Последното метро" режисьорът Франсоа Трюфо претворява драматичен сюжет с вечни въпроси и... непостоянни отговори, защото: "истината е валидна само за мига на преживяното".

В картината са забелязани фактически и документални грешки, несъответстващи на годината във Франция.

Но, ако целта е да се видят как изглеждат театърът и окупацията през очите на младостта, задачата е изпълнена (като в "400-те удара")

Партньор в творчеството на режисьора Трюфо е Жан-Луи Ришар - актьор и писател, съпруг на Жана Моро, сценарист на "451 по Фаренхайт" (1966), "Денят след нощта" (1967)", "Младоженката беше в черно" (1968).

В "Последното метро" Жан-Луи Ришар дебютира в голяма филмова роля - на критик- колаборационист, който не е измислен образ, а някой, когото Франсоа Трюфо е познавал лично - "дяволът, който дебне всички".

Мишел Даксиа е бил псевдонимът на критика Ален Лобро (1899-1968), дописник за списание "Аз съм навсякъде". Сцената, в която е пребит, е хроника от реален инцидент с актьора Жан Маре. След края на войната доносникът Лобро има същата съдба, както в края на "Последното метро".

СЮЖЕТ

Париж, 1942 година. Половин Франция е окупирана от нацистите. Парижани, гладни, с часове висят по опашки. Вечер пълнят театрите и кината, където все още е топло, след това тичат да хванат последното метро.

Лука Щайнер е собственик на театър и евреин, принуден да напусне страната. Той засега не бяга, а се укрива. Театърът продължава да работи, защото съпругата му Марион Щайнер поема трупата и администрацията.

Марион решава да съживи репертоара на театър "Монмартр" с нова постановка, с емблематичното заглавие - "Изчезването", която ще бъде режисирана по бележки от укриващия се Лука.

За главната роля е нает нов актьор – Бернар Гранже, звездата на театър "Гран Гиньол". Младият Гранже е талантлив и универсален ухажьор на всяка жена, в която винаги "вижда не една, а две жени". Марион също го привлича, но тя е заета и наясно с неговите слабости и способности. Дори като женкар, младият Гранже й е нужен не само в пиесата, но и в декора извън сцената - пред погледа на нацистите.

Въпреки или заради войната, задкулисните отношения в трупата се променят ежедневно.

Един постоянен наблюдател следи всичко, дори репетициите, и води записки - критикът Мишел Даксиа. От неговия избор зависи не само постановката, но и съдбата на артистите. Между тях се разиграват страсти и сметки.

Накрая се оказва, че от всичко може да се направи пиеса. Войната си е война, има начало, ще има и край. Животът вчера или днес е сюжет за пиеса утре...

*Филмът е реставриран от оригиналния негатив в 2К-резолюция и представен на Фестивала в Кан през 2014.

"Последното метро" на режисьора Франсоа Трюфо е в номинациите на Американската филмова академия.
Наградата "Оскар" печели руският филм "Москва не вярва на сълзи" на режисьора Владимир Меншов, 1980.

Златна Романова

НАГРАДИ и НОМИНАЦИИ

Номинации "Оскар","Златен глобус", от Италианския синдикат на филмовите журналисти и от критиката в Ню Йорк за чуждоезичен филм (1981)
Награди "Сезар" за филм, режисьор, сценарий, оператор, монтаж, оригинална музика, сценография, звук и главни роли на Жерар Депардийо и Катрин Деньов (1981)
Награда "Давид" за чуждестранна актриса на Катрин Деньов от Италианските филмови награди "Давид ди Донатело (1981)
Награда за чуждоезичен филм от критиката в Бостън (1981)

ФИЛМИ на ФРАНСОА ТРЮФО

"Съседката"

"Откраднати целувки"

"Веднъж да дойде неделя"