Проф. Галин Цоков: Предвидени са повече пари за образование и наука в Бюджет 2025

Наред с навлизането на новите технологии, изкуственият интелект в училище, много важен е проблемът за възпитание на ценности, за социално и емоционално учене, за развитие на социалната интелигентност на децата. Това е във фокуса на нашата образователна система.
Това заяви в студиото на "Денят започва" проф. Галин Цоков - служебен министър на образованието и науката.

Той увери, че се търсят възможности за широко навлизане на позитивното възпитание и развитие на силните страни на децата в училище.

"След около час започва много важна конференция, свързана с представянето работата на училищните "Лаборатории за иновации". Сред тях са иновации в сферата на позитивното образование и личностното развитие. Колегите от 10 училища ще представят своя опит в такава образователна среда, която предполага тази превенция срещу насилието от гледна точка на развитие на силните страни на децата, от гледна точка на развитието на тяхното благополучие в училищната среда, така че да се чувстват адекватно оценени и да получат възможност за развитие на своите силни качества", обясни образователният министър.

"Лаборатории за иновации" са създадени по важна за нашето образование национална програма - "Иновации в действие", свързани с обмен и мултиплициране на иновации в училищното образование, поясни Цоков и допълни:

"През тази година бяха създадени пет училищни "Лаборатории за иновации", които на базата на работата с още десет други училища развиват важни за образователната ни система иновации, като позитивното образование и личностното развитие, интеграция и гражданско образование, финансова грамотност, екология и зелена енергия, проектно базирано обучение и интегрирано знание. В нашите училища тези иновативни проекти се развиват години наред, свързани със световното образование и иновации."

По думите му в проектобюджета на държавата за следващата година са предвидени повече пари за образование и наука - 4,8% от БВП, като в миналогодишния бюджет средствата са били 4,1% от БВП. 

"Има увеличение на средствата за образование и наука, което показва приоритизиране на образованието и науката за нашата страна и това е положителен знак. За средно образование - това, което касае учителите, е, че ще се постигне увеличение на работните заплати до 125% от средната работна заплата за предходната година за страната. За висшето образование се дават около 400 млн. лева отгоре от миналогодишния бюджет, за да могат да достигнат заплатите на преподавателите 180% от средната работна заплата за изминалата година. Около 8 млн. повече ще се дадат и за наука. Предвидени са и за увеличение на издръжката на БАН", обясни министърът на образованието и науката.

Той отбеляза, че държавата от години регулира по доста сложна формула какви специалисти излизат от университетите. Статистика от тазгодишния рейтинг сочи, че ако преди 5-6 години около 46% от бакалаврите заемат работно място, което изисква висше образование в съответната специалност, сега това са 61 на сто.

"15% са нараснали хората, които работят това, за което са учили в бакалавърската степен, а при магистрите - над 70%", допълни проф. Цоков.

Служебният министър припомни решението на МОН 3 януари да се обяви за неучебен ден. След като редица кметове на общини обявиха денят за неучебен - в 45% от училищата е било взето решение да не се учи, МОН е взел решение за цялата страна, подчерта той и пояни, че:

"Не беше лесно решение. 3 януари беше заложен като учебен, защото иначе щеше да е учебен 23 декември и пак щеше да има подобни дискусии."

Според него трябва да се отвори дискусия за удължаване на учебната година с една седмица - независимо дали да се започне със седмица по-рано или да се завърши седмица по-късно.

"Въпросът е много чувствителен, но трябва да се проведе диалог", категоричен беше министърът.

Министърът представи и национална програма насочена към българските неделни училища в чужбина - "Неразказаните истории на българите".

"Включиха се 33 училища от 18 страни. Създаден е 20-минутен филм, който представя калейдоскоп от събраните истории за това какво не знаем за българите в чужбина. Например първият капитан на отбора на Бешикташ, отборът на Истанбул, е българин или разказ за първото посещение на княз Александър Батенберг в Гърция."

"На базата на това, че разработихме една концепция за това как би трябвало да изглеждат новите учебни програми, МОН спечели проект от ЕК, заедно с Румъния, на базата на който ще се използва експертната помощ на ОИСР за разработването на структурите на учебните програми, които да са компететностно ориентирани, ориентирани към уменията на учениците, а не само пресъздаване и наизустяване на знания."