С БНТ завинаги: Нощем с белите коне

„Той лежеше в мрака, сърцето му бе неспокойно. И изведнъж си припомни белите коне, сините бели коне, в нощ, каквато не е възможна – гъста като кръв, студена като стъкло. Изящните ноздри, отворени като очи, стремително опънатата шия. Той знаеше много добре защо иска да купи картината. Това беше всъщност неговият пръв спомен, първото нещо, което бяха зърнали смаяните му детски очи. Светът не беше се появил пред него постепенно и бавно, не бе изплувал от сенките, не бе се втвърдил от хаоса. И тъй да е било – той не го помнеше. Светът се бе отворил пред него, както се отваря театрална завеса. И тогава той бе видял синята нощ и белите коне, които отчетливо чаткаха с железните си копита.“

Романът „Нощем с белите коне“ се ражда трудно. Бавно. Писателят Павел Вежинов всъщност започва да пише повест, но усеща, че рамките на литературния жанр са тесни за историята, която се развива във въображението му и посланията, които иска да изрази чрез нея. Внезапно възникнали здравословни причини налагат ръкописът да отлежи цяла година. Романът е отпечатан за първи път през 1975-та в списание „Съвременник“. Главен редактор на списанието е самият Вежинов. Романът, чието първо заглавие е „Нощем със сините коне“, предизвиква фурор. Защо - ще си спомним днес?

В началото на 80-те, почти едновременно се подготвят драматизация на романа в Народния театър с режисьора Асен Шопов и екранизация за Българската телевизия. 6 сериен филм с режисьор Зако Хеския. Внезапната смърт на писателя е шок за създателите на тези творби. Не е ли знак на съдбата, премиерата на първата ни сцена е насрочена точно за деня, в който е организирано погребението на Вежинов. Разбира се, че я отлагат. За 40 дни. Писателят все пак успява да види груб монтаж на първата серия на телевизионния филм и слава Богу приема и подкрепя всички спорни преди това решения на режисьора. „Нощем с белите коне“ е един от най-успешните български телевизионни филми на всички времена. В годината, в която се навършват 110 години от рождението на Павел Вежинов, в годината, в която загубихме кинолегендата Иван Иванов – незабравим в ролята на главния герой – Сашо, се почувствахме длъжни да ви върнем към спомени, които ще живеят „С БНТ завинаги“.

В кабинета на писателя Павел Вежинов висят две картини – розови коне, нарисувани от Дечко Узунов и син индустриален пейзаж от Никола Николов. Вдъхновен точно от тях, обединявайки ги във въображението си, писателят създава картината, която връща главния герой академик Урумов в най-яркия спомен от детството му и отключва моментите, в които той преосмисля живота си. След смъртта на втората съпруга на Вежинов следите на картините изчезват и близките му до ден днешен не знаят нищо за тях. Утешават се с факта, че романът, наречен на нарисуваната във въображението на писателя картина, продължава да е сред най-четените у нас, а сериалът все така незабравим.

За всичко, което е останало извън кадър и за прекрасните актьори, които уви не са сред нас, ще поговорим с дъщерята на Павел Вежинов – Павлина – дългогодишен колега и приятел от БНТ и с великолепните актриси Пламена Гетова и Петя Миладинова.