Само защото бяха Българи

Документален филм

Сценарий: Милена Милотинова
Режисьор: Любомир Станоев
Оператор: Любомир Станоев

Преди повече от двайсет години журналистката Милена Милотинова и операторът Любомир Станоев снимат документален филм за БНТ в бивша Югославска Република Македония. Потресаващи разкази за жертвите по време на Македонизацията излизат наяве просто защото близките на загиналите не могат повече да пазят ужасната тайна...Техните свидетелства за историята са заснети във филма "Само защото бяха българи", излъчен тогава в рубриката "Разказ за една приключваща вражда", но дали наистина е приключила?

Филмът изследва македонизацията във Вардарска Македония около и след 1944 година. Македонската кървава Коледа започва на 6 и 7 януари 1945 година с избити - без съд и присъда, голям брой хора от интелигенцията с българско самосъзнание, както и с други гонения и репресии на българите във Вардарска Македония, която е в рамките на Югославия по времето на Тито, а и след него. Процесът се развива в контекста на плановете на Коминтерна и на Белград за "Балканска Федерация" в средата на 40-те години на миналия век, паралелно с процеса на насилствена македонизация на населението в Пиринска Македония, показан и в другия документален филм на автора Милена Милотинова - "Хроника на едно национално предателство" (БНТ, 1998)

Спомени за "македонския" процес разказват близки на загиналите във филма "Само защото бяха Българи" .

(...)

В околностите на Велес, Вардарска Македония, е мястото на масово убийство на българи - на 6 януари 1945. За тази трагедия разказва Тодор Гулев.

За други жертви на насилствената македонизация свидетелстват:

София Алексиева, сестра на убития без съд Тодор Алексиев;

Илия Гьозов - командир на 15-ти Корпус, част от Контраразузнаването в Скопие,

Екатерина Трайкова - секретарка на Методи Андонов /Ченто/;

Ружа Манасиева, съпруга на Тодор Манасиев, и Емил Станчев разказват за Велко Станчев;

Блага Златарева и Георги Длагачев описват концлагерите;

Мария Стоименова е обвинена в атентат срещу Киро Глигоров...

Концлагерът от това време е Голи-оток, наричан Островът на смъртта или "Хърватският Алкатрас", където са затваряни пленниците на поредния политически гнет, роден от следващата диктатура или крива приумица между несъстоятелни лидери, каквато се явява и "Македонизацията на Пиринска Македония", въртяна от Сталин, Тито, Георги Димитров, Никита Хрушчов, Тодор Живков, Леонид Брежнев....и следващите във времето.

"Хроника на едно национално предателство"

*През 1998 година Милена Милотинова снима и друг филм по темата - "Хроника на едно национално предателство", с интервюта на участници и пострадали в събитията между 1944 – 1948 година.
"Хроника на едно национално предателство"| YouTube

Честване на 108 години от освобождението на Горна Джумая и Пиринска Македония| БНТ, Линия Култура

NB* Всяко време пише своята безсрамна история. Любопитна е хрониката със съвременно предложение за хърватския концлагер Голи-оток /пр. Голият остров/ - "отдалечеността му от другите острови в Адриатика се явявала добра предпоставка за инвестиции в идеален - защитен и изолиран от света курорт за хомосексуалисти".... Новини от Европа: Туризъм в Голи-оток