Слепота (Полша, 2016)

Биографична историческа драма

Режисьор: Ришард Бугайски

В ролите: Мария Мамона, Марек Калита, Януш Гайос, Малгожата Заячковска, Балтош Порчик и др.

ФАБУЛА

Единствената жена-полковник в Държавна сигурност на Полша търси спасение за своите грехове и деяния - в църквата и в литературата.

ФИЛМ

Филмът "Слепота" е по действителна история, описана в биографчния роман "Кървавата Луна" от Патриция Букалска.

Историята е за Юлия Прайс, по съпруг - Брюстигер, родена като полска еврейка и католичка, наричана в семейството си Луна.
Обучавана в Москва за работа в държавните служби за сигурност, Юлия израства в сериозен партиен функционер - придобива маниери, лукс, държи на облеклото и парюфмите, проучва, репресира и решава съдбата на сънародниците си, преобръща се в атеист или агностик, пише книги.
Заради своята перверзна жестокост, особено към млади мъже, е известна като Кървавата Луна.

Фабулната среща в живота й е с полския католически архиепископ - Кардинал Стефан Вишински.

СЮЖЕТ

През 1962 Юлия Брюстигер е една от най-опозорените личности в поствоеннна Полша. Работи в издателство, написала е един роман и продължава да пише. 59-годишна, в криза на възрастта, тя се озовава на кръстопът. Била е единствената жена - полковник в Държавна сигурност, чието прозвище идва от мъченията, които е прилагала при разпити.

Сега тя се озовава в Института за слепи в Ласки, близо до Варшава, където полският прелат Стефан Вишински е чест посетител.

Архиепископ Вишински е бил арестуван, надзираван и интерниран между 1953-1956, лично от полковник Юлия Брюцигер.

Ласки е отворено място за слепи - физически и духовно. През 60-те години на ХХ век там се събират писатели, интелектуалци, бивши комунисти и духовници.

Луна идва тук да разговаря, интересува се от философия и харесва дълбоките дебати. В тези разговори дълбоката вяра в Бог се врязва в дълбоката вяра в комунизма.

След 10 години, в срещи с католическия духовник и със сляпата монахиня Бонифация Голдман, Юлия Брюстигер се опитва да отхвъри миналото, идеологията, своите деяния, търси опрощение и помощ в Бога, но докъде стига...

ИСТОРИЯ

Как Луна става Кървавата Луна

В Полша Юлия Брюстигер е била садистичният шеф на Пети отдел на Министерство на информацията (Държавна сигурност), ентусиазиран лидер на движението "Война срещу религията" и не само...

Архиепископ Стефан Вишински е човекът, чийто арест през 1953 тя урежда, "спасявайки" го в заточение.
Срещите им в живота са три.

(...)

Като малка Юлия е била красива и деликатна като Роза, героинята в първия й роман "Фалшиви писма".
Може би тогава е чела позивите на чичо си, мечтаела е да се омъжи, да създаде семейство и дом като повечето момичета. Но не става така.

Наричаната от близките си Луна става "Кървавата Луна"...

Юлий Прайс е родена през 1902 в еврейско семейство. Баща й Херман Прайс е бил уважаван аптекар. Майка й Берта - домакиня.
Луна (Юлия) е единствената от техните четири деца, която не емигрира, другите заминават за Франция през Втората световна война и всички имат борбен дух. Сестра й Олга участва в Гражданската война в Испания.

От 1922 Юлия помага на комунизма в Западна Украйна с "технологии и идеи".
Член е на Комунистическата партия от 1931. Обвинявана и арестувана е три пъти за дейността си, което й носи героичен ореол през следващата власт.

Кариерата й започва от Москва, където е обучавана като дама с добри маниери - самоуверена, решителна. Не държи на материални неща, но харесва добри парфюми, предпочита елегантен или униформен стил. Не е талантлива, но е усърдна.
Завършила е история и философия в Университета "Ян Кажимеж" в Лвов, Полша.

Омъжва се рано, 18-годишна. Има два брака, два развода и един син - Михал. Взима фамилията на първия си съпруг - адвокат и ционист Хаим Нута Брюстигер. Впоследствие не създава лични връзки, а годините разделят отношенията между хората - на партии и слуги. Предполага се, че Луна е имала любовници от високите етажи на властта.

Юлия Брюстигер влиза в Държавна сигурност на 42 години, директно от Москва, където е била член на Борда и Председател на Обединението на полските патриоти. Там живее в хотел "Москва" в стая №928.
В Полша има апартамент на Алеята на приятелите (където е настанен комунистическият елит във Варшава), близо до службата й.
Службата й е социално-политическа в широк спектър - наблюдение, разпити, "профилактиране" и тормоз на мислещи и беззащитни - младежи, търговци, кандидат-студенти, църковни служители. Създава Комитет за политически затворници, където парадоксално падат в жертва и нейни колеги, приятели и съмишленици.
За 12 години работа в Държавна сигурност е излизала в отпуск само три пъти.

Първата й среща с прелата Стефан Вишински е през 1949, тогава е впечатлена, но това не променя възгледите й, нито неговото интерниране, нито публичния процес срещу свещеника Чеслав Качмарек.

Кървавата Луна води разпитите лично, с перверзна жестокост към младите мъже - в гавра с гениталиите им, с което задоволявала своя нагон.
Един от тях не издържал и свидетелствал: "Тя е убийствено чудовище, много по-лошо от женските надзиратели в концентранцонните лагери". ( *там женската охрана е била от лесбийки)

През 1962 Юлия Брюстигер е напуснала службите, станала е елегантна писателка със спомени и угризения. Тогава е третата й среща с Вишински. Въпросът между тях е: "Може ли Луна, родена еврейка и католичка, активна студентка по философия, провъзгласила се за агноситчка, пламенна комунистка, отговорна за жестокости, да намери прошка и изкупление в остатъка от живота си и да се превърти отново - от комунистка в католичка".

В кариерата Юлия често променя някои букви във фамилното си име Брю(и)сти(ц)г(и)ер, наричана е още Ксеня, Даря, Маря.

Починала е през октомври 1975.

БЕЛЕЖКИ

Автор на книгата "Кървава Луна" е Патриция Букалска - писателка, журналист и специалист по история на ХХ век, сътрудник на Музея на революцията във Варшава и на Музея на Холокоста в САЩ.

Режисьор на филма "Слепота" е Ришард Бугайски - полски ветеран в киното, който изследва неревизираната история на службите, продължение на неговия дълго забранен шедьовър "Разпит" (Interrogation, 1982).

Оригиналното заглавие на филма "Слепота" е "Катаракта" (медицинският термин за диагноза "перде на очите").

Слепотата в сюжета е символна и засяга човека в прогресивен и множествен план - избор, личен живот, партии, религии, изкуство, политика, морал.

Филмът "Слепота" е сложна драма, която може би не всеки от младото поколение би разбрал в символи и контекст.

*Политически кадър на Русия, полската еврейка Юлия Брюстигер е била подчинена на шефа си Адам (Х)Умер, германски евреин от САЩ, оглавил Държавна сигурност в Полша. (*починал през 2001, като "политик").

Спекулациите в историята не са изключени.

Юлия Брюстигер е описана в Мемориал на еврейските екзекутори след Втората световна война. Шефът й Адам Хумер липсва в този списък, но е в Публичния регистър на Полския държавен институт за народната памет.

**Усуканата фабула в историята напомня за отношенията на Войчех Ярузелски (болен от снежна слепота) и електротехника Лех Валенса.

***Кардинал Стефан Вишински е един от духовните водачи и национален герой на Полша, с ключова роля в избора на Карл Войтила за Папа Йоан Павел ІІ. Канонизиран е от Папа Франциск на 12 септември 2021.

Златна Романова

НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ

Награди за игрален флм на Ришард Бугайски и главна роля на Мария Мамона от Фестивала на Полското кино в Ню Йорк (2017)
Номинации за филм от Полския филмов фестивал, от Гилдията на полските режисьори и от Полската селекция за "Златна жаба" на Камеримаж (2016)