Сложните политически конфигурации - коментар на анализаторите

Центровете на властта, разбира се, това няма как да не е един от удобните слогани и тези, които опозицията използва. Но пък и управляващото мнозинство дава много посока за размисъл и навежда на мисълта опозицията и не само опозицията, че всъщност държавата не се управлява само от министър-председателя в лицето на Росен Желязков, а всъщност и Бойко Борисов и в някаква степен Делян Пеевски също участват в този процес.  Самото присъствие на Бойко Борисов на събития, на които някак си би трябвало да присъства само Росен Желязков, също ни дават храна за размисъл в тази посока, коментира Евелина Славкова, социолог от "Тренд". 

"Когато е такова сложно управление, а това със сигурност е много сложно управление от три официално политически партии плюс ясната подкрепа на ДПС-Ново начало, няма как да не влизаме в такъв тип хипотези, че по-скоро всяка една от политическите сили  всъщност ще се опитват да изглеждат по един и друг начин доминиращи в това управление. Това доведе всъщност до ситуацията, в която Бойко Борисов публично се поскара на Делян Пеевски  по отношение на това, че не може да казваш "аз" и така нататък. И няма как в такива ситуации да не коментираме имаме ли трима премиери или имаме само един премиер."

По думите на политолога Страхил Делийски когато трябва да се правят по-широки коалиции, тогава разговорът за това кой ще е премиер се измества не от отговорността на голямата партия, а от способността на фигурата премиер да балансира между различните интереси.  

"Но към конфигурационния фактор аз би добавил още два системни, за наличието на различни центрове на властта. Единият е свързан със слабостта на партиите. Партиите, слабите партии са по-слабо зависими от гражданския вот, защото зад тях стоят малко хора и по-силно зависими от корпоративните спонсори по дефиниция. Зависимостта от корпоративните спонсори на слабите партии измества центъра на властта от голямото доверие към големите пари. Плюс, втори фактор, това е ниското доверие към политическите институции. Ниското доверие към демократичните избрани институции прехвърля центъра на вземане на решение в институции, където не подлежат на демократичен контрол армия, църква, банки и т.н."

Според социолога Елена Дариева темата за центровете на властта е много голяма и българският парадокс няма как да не се набива на очи.

"По принцип съм съгласна с концепцията, тя е така международно приета, че когато едно управление е конструкт, т.е. коалиционно, то стъпва на една по-широка социална база.  Интересите са дисперсни и по тази логика то би трябвало, имайки по-широката социална основа, да бъде и по-стабилно. Парадоксално в България се приема, че едно управление е силно, когато то е еднопартийно, когато властта е концентрирана, но това пък крие големи опасности от концентрация на власт и преминаване към някакъв тип авторитаризъм и злоупотреба. А иначе, що се отнася до конкретиката на питането ви, има ли различни центрове на властта, то по много ясен начин всичките провокации от миналата седмица демонстрираха, че тезите на опозицията за това, кой е реално взимащият решение за това какво да се случва в изпълнителната власт, не е формално излъченият министър-председател Росен Желязков. Неговата фигура беше избрана и защото той е по-диалогичен и консенсусен,  но пък след провокациите от миналата седмица избиха някои така доста нелицеприятни зависимости в това управление,  които наистина дават много храна за размисъл."

Вижте целия разговор във видеото.