Светът на бонзай

Документална поредица

Япония е дом на хиляди градини с бонзай, превърнали се в традиция и семеен бизнес от векове.

Корените на японския бонзай идват от традиционния китайски пенджинг или пензай.

Умението за отглеждане на малки дървета в саксии е пренесено в Япония от Китай през VІ в.н.е, когато императорски пратеници и будистки ученици, наред с идеи и стоки, внасят и съдове за цветя (саксии), които първо се появяват рисувани в японски картини и илюстрации на книги, преди да започне реалното им приложение в градинарството.

За разлика от китайския пензай, който използва традиционни методи за отглеждане на големи растения в малки съдове, японският бонзай отглежда дървета с познатата им форма в природата, но в умален размер. Подобни разновидности на градинарско изкуство има и във Виетнам, и в други култури в Азия, със съответните местни имена. Във времето техниката е пренесена и в Европа.

Дърветата бонзай се садят в малки съдове, с минимум пространство за вода, което изисква редовното им овлажняване, наред с нуждата от светлина. Да се отгледа бонзай директно от семена изисква търпение и отнема поне пет години, но може и да се купи готов от разсадниците.

Погрешно е схващането, че тези растения са "генетично модифицирани джуджета". Бонзай са нормални дървета, размножавани като всички други, но отглеждани със специални грижи и техники за поддържане на миниатюрните им размери.

Най-популярните видове за японския бонзай са бор, хвойна и клен.

Една от най-прочутите японски градини с бонзай е тази на Масахико Кимура.

Златна Романова