Ван Гог: Пред портите на вечността

Биографична драма

Режисьор: Джулиън Шнабел

В ролите: Уилям Дефо, Рупърт Френд, Оскар Айзък, Мадс Микелсен, Еманюел Сение, Матийо Амалрик и др.

"Ван Гог: Пред портите на вечността" разказва за последните три години от живота на художника - във Франция.

Освен от сценографа на продукцията, картините във филма са рисувани в прогресия от актьора Уилем Дефо и от режисьора Джулиън Шнабел. Историята е разказана за екран с участието на Жан-Клод Кариер като съсценарист. Актьорският състав е оригинален - Мадс Микелсен, Еманюел Сение, Матийо Амалрик...

Отбелязано е, че режисьорът Шнабел посвещава този филм на свой приятел - Азедин Алайа, моден дизайнер във Франция, с тунизийски произход, починал рано.
Въпреки иронизираните проблеми с френския език за екипа и снимките, тази продукция ще бъде запомнена с ролята на Уиля(е)м Дефо.

Един страдащ човек с много врагове отвън и отвътре. Болката, страхът и ужасът от действителността създават трагедията на Ван Гог, от която художникът бяга, търсейки невидимата красота в картини.

В последния период от живота си Винсент ван Гог се оттeгля със самоизгнание във Франция - в Арл и Овер сюр Оаз, след Париж, където се сприятелява с френския художник Пол Гоген. Но и тази среща не отговаря на идеалните му представи за отношения и връзка.

Кризите му се редуват с проблясъци на ентусиазъм, кратки...

В приют за душевноболни "лекарят"- пастор се явява негов изследовател и подозрителен изповедник. Той задава въпроси, на които всеки човек трудно би могъл да стигне до истината за себе си и...другите.

Отговорите на Ван Гог са искрени и прости.

"Той става художник, защото не може да прави нищо друго по-добре. И търси за картините си нова светлина, която още никой не е видял". Но е нежелан, заобиколен от глупави, слаби и ненужни хора, които не го разбират. ТЕ дори са подписали петиция срещу него и го гонят.

Ван Гог не е луд, а болен от жестокостта, която усеща. В ухото, което отрязва, е онзи свят, който го плаши.

"Нима Господ му е дал талант, за да го измъчва".

Когато не води вътрешна война с религията, тълпата и чувствата, художникът се отдава на свободата в своето най-сигурно убежище - на статива пред безмълвната красота на природата, която ще го преведе във вечността.

Златна Романова