Живи комини

"Животът няма край, докато коминът още пуши...."

Държава: България
Година: 2018
Живи комини
За продукцията

Драма

Сценарий: Радослав Спасов
Режисьор: Радослав Спасов
Оператор: Кирил Проданов, Делян Георгиев
Музика: Веселин Митев


В ролите: Ивайло Христов, Мария Коцева – Мума, Никола Додов, Валентин Ганев, Иван Савов, Бистра Кечеджиева–Кунчева, Димитър Коцев – Шошо, Борислав Чучков, Христо Бойчев, Ангелина Славова, Илиана Китанова, Николай Урумов
Продукция - Dream Team Films

В старинните къщи на планинско село са се заселили столични интелектуалци. След смъртта си един от тях - бохем и шегаджия, оставя сценарий за погребението си и видеозаписи, с които го режисира. Освен това е купил и място в гробището, където обаче останалите се натъкват на скала.

Писателят Георги Данаилов режисира погребението си в "Живи комини", а известният оператор Радослав Спасов пише сценарий и снима четвъртия си филм като режисьор /след "Сирна неделя", "Откраднати очи", "Пеещите обувки"/. И двамата са сред дългогодишните обитатели на реалното място в сюжета.

Действието се развива в общото за много български творци - село Ковачевица, обезлюдено във времето и заселено наново през 90-те години на ХХ век с български интелектуалци - дотолкова, че вече е обявено за Културно-археологичен резерват. В ролята на писателя е Ивайло Христов. Историята е изповедална и много реална. Прототипи на героите са действителни личности, чийто характери рисуват картина на едно отминало време, което хората помнят с различни ценности, морал, взаимоотношения и приятелство.

"Събрах ви, приятели мои, за да ме запомните с добро. Живях с кеф, майтапех се, пиех... Като не може надолу, вдигаме се нагоре. И никакви сълзи."

С тези думи започва посланието на един писател, оставил посмъртно сценарий за своето погребение, което режисира с видеозаписи в селската кръчма.

Кръчмата е сред старите къщи в живописно планинско село, където компания от заселила се столично-селска бохема страда от загубата на приятел и преживява неговите изповеди от екрана, като си припомнят отминалото време - с тъга и с усмивки.

Шеговитостта на автора обаче надделява и тъжният помен се обръща във веселба.

(....)Изненадващо за зрителя, оригиналната форма на филма изглежда е била само намерение. Главният герой в този живописен етнос се оказва не писателят и неговото послание към приятелите, а самото село, наблюдавано с природни гледки и самобитни обитатели, чийто нрави се водят от лични кусури, местни традиции, стари, но оцелели предразсъдъци и атракционно модерност. *zr

Награди за най-добър актьор в поддържаща роля на Димитър Коцев - Шошо, за най-добра актриса в поддържаща роля на Ангелина Славова и Диплом от журито за оригинална музика на Веселин Митев от Фестивала на българския игрален филм "Златна роза" във Варна /2018/

_________________________

***Подобна фабула - с постсмъртни записи от важните моменти в човешкия живот, но с вградени чипове в паметта на всеки, и не толкова забавна, се разиграва в нестандартната фантастика "Последен спомен" /Final Cut, 2004/ с Робин Уилямс.