Българската земеделска банка в Русе

Българската земеделска банка води началото си от земеделските спомагателни каси, които се появили в стария Русе още през 1864 г. Тогава в столицата на Дунавския вилает по инициатива на валията Мидхат паша е открита първата подобна каса, която бързо се превръща в популярна институция за кредитиране на селските стопани. Земеделските каси съществуват и след Освобождението до 1903 г., когато със закон се преобразуват в Българска земеделска банка за кредитиране на земеделските стопани и земеделските кооперации.

Централата на банката е в София, но има клонове във всички окръжни и околийски градове, дори в някои по-големи села. В 1903-1904 г. тази банка има свой клон и в Русе. Сградата е построена няколко години по-късно. Тя е дело на известния български архитект Йордан Миланов и е построена около 1910 г. Този архитект има много интересна творческа съдба, той е автор на забележителни архитектурни проекти в София, между които централата на земеделската банка. Архитект Йордан Миланов е роден в учителско семейство във възрожденския град Елена, но способностите му са забелязани отрано и държавата го подпомага да завърши архитектура във Виена. Сред големите му проекти в столицата са Централната поща, Синодалната палата, Богословският факултет, Художествената академия.

Сградата на земеделската банка в Русе подобно на централата в София има представителна фасада в стил неокласицизъм. Подът е застлан с цветни мозаечни плочки. Банковата зала и административните помещения са богато декорирани със стенописи. На тавана е запазена розета с два медальона – на единия личи женска фигура с коза, а на другия – жена с хурка. В ъглите греят пасторални пейзажи и растителни орнаменти от дъбови листа и цветя.

Една пикантна градска легенда твърди, че в сградата някога се е помещавал и публичен дом, а доказателството за това била фалическата форма на металните коневръзи пред банката. През 1934 година Българската земеделска банка се обединява с Централната кооперативна банка. Новата финансова институция продължава да подпомага развитието на земеделските кооперации и селските стопани. По това време Русе е богат земеделски район, който има постоянна нужда от финансиране на селското стопанство.

В същото време Русе е първият банкерски град на България след Освобождението. До 1944 година в града се създават и работят повече от 150 финансови институции – банкерски и сарафски фирми, банки и клонове на банки, кредитни кооперации, спестовни каси и застрахователни дружества. В годините на социализма сградата на Българската земеделска банка се ползва от обущарската кооперация „Солидарност“. През 90-те години на XX век в нея се помещават две български банки. В момента сградата е собственост на частна фирма.