В края на 19-ти век между централната улица „Дряновска“ и Градската градина в Русе се появило празно пространство. Доскоро там имало дюкяни, които обаче били отчуждени. Тогавашният кмет на Русе Георги Михайловтрябвало да реши какво ще е бъдещето на този голям свободен терен, но едно било сигурно – тук вече се намирал идеалният градски център. Кметът предложил на общинския съвет на това място да се издигне двуетажно здание с магазини на долнияетаж, а на горния – с градска библиотека и салон за представления. Идеята била магазините да се дадат под наем и да носят приход в общинската хазна. Съветниците одобрили предложението и решили доходите да се дават за издръжка на русенските народни училища. Тя струвала 80 000 лева годишно и доста затруднявала общината. За изграждането на зданието била избрана комисия, която през март 1897 година разгледала петнайсетте постъпили проекта.
Журито, в което влизат русенският кмет, русенският окръжен управител, окръжният инженер, областният архитект, вземат единодушно решение и присъждат първа награда на австриеца Петер Паул Бранг. Неговата творба носи заглавието „Ето една идея“ , в нея той предлага своето вижданеза оформлението на новия център на Русе.
Работният проект на сградата е изработен от инженер Георг Ланг, пак австриец от Виена. Цяла една година продължава изборът на изпълнител и изготвянето на техническата документация. Финансирането е изцяло за сметка на общината.
15 март 1898. Тържествено начало на строежа. В основите на сградата полагат първия камък, а заедно с него – като залог за късмет и печалба – 65 златни и 14 сребърни лева. Строителството приключва бързо, сградата е завършена само за две години. В готовия си вид Доходното здание е прототип на първия мол у нас - под неговия покрив се събрали на едно място търговия и изкуство.
Проектът, който Петер Паул Бранг предлага, е изпълнен в характерния за тогава „французки ренесанс“, всъщност това е неокласически стил, при който сградата се обръща към античното наследство, но през погледа на 19-ти век. По тази причина виждаме купол, който завършва с божеството Меркурий, който е покровител на търговията, но също и на културата,в първоначалния проект по фасадата на сградата са били включени множество фигури, които правят директна връзка с античността. Те обаче отпадат и на тяхно място са поставени фигурите на арх. Тодор Петров, който предлага български дух на сградата, по тази причина днес тук виждаме фигури, които олицетворяват търговията, занаятите, дори фигура на войник, което внася български дух в тази класическа сграда.
Първоначално градската управа смятала, че стойността на строежа не трябва да надвишава 200 000 лева, но сумата нараства няколко пъти. Първо парите са били от спестовното акционерно дружество „Стремление“, но когато през 1897 в България настъпва криза, дружеството е затруднено.
Тогава се намесва първата частна банка „Гирдап“, която изкупува дълга на Русенската община към дружество „Стремление“. . Банката отпуска и още пари, с което целият кредит за строеж на великолепната сграда нараства до 600 000 лева. Общината залага доходите си от клане на добитък за 20 години напред, а училищното настоятелство – магазините и самото Доходно здание. И през следващите години русенската община среща сериозни затруднение за изплащането му.
Първоначалната стойност на проекта, която възлиза на 250 хиляди златни лева, се повишава и още в първите години е изтеглен един допълнителен кредит към дружество „Стремление“, на стойност от 350 хиляди златни лева, в допълнение русенската община залага приходите си от клане на животни, а русенското училищно настоятелство залага все още непостроеното Доходно здание. Към края на строежа е изтеглен още един кредит, който възлиза на 600 хиляди златни лева, от българската частна банка „Гирдап“.
През 1905 година в крайна сметка Българската народна банка отпуска един голям кредит от 3 милиона, с който е изплатена частта на търговската банка и окончателно е завършено доходното здание. Строителят на сградата се казва Гатю Цонев и за строежа са му изплатени малко над 370 хиляди лева .
Сградата е окончателно завършена през 1900-та година, въпреки трудното изпълнение, той като теренът предлага асиметричен план, защото в съседство вече е изградена сградата на Андре Тюрио. Още в самото начало в нея се настанява и русенският драматичен театър, който от 1953 насам носи името на Сава Огнянов. В годините на социализма на партера е бил разположен един от най-реномираните за тогава ресторанти, с името „Приста“, който е известен сред старите русенци със своята червена мека мебел, сградата претърпява преустройство след 1980 година и допълнително разширяване, като тя е окончателно открита през 2005 година.
Днес под покрива на Доходното здание се помещават Драматичният театър „Сава Огнянов“, Европейският културен център „Европа директно“ и Австрийската библиотека. Голямата зала на Доходното здание има 600 места, в сградата се намират още Камерната и Малката зала и зала „Европа“. Зданието е домакин на най-големите културни и обществено-политически събития в Русе – от концерти на големи световни звезди на музиката до кръгли маси и конференции на международни институции и организации. Днес Доходното здание е най-посещаваният туристически обект в Русе.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News