Военен клуб „Фердинанд I“ в Русе

Запазени до днес архивни документи показват едно решение на Русенския общински съвет от 21 март 1889 година. В протокола на заседанието се казва, че общината отпуска място за построяването на сграда за военно събрание. Тя щяла да се намира на брега на река Дунав над „австрийската скеля“. На същото място на площ от 14 декара преди това се издигали турски казарми, които след Освобождението били разрушени. За рождена дата на сградата на Военния клуб в Русе се счита 24 юни 1890г., когато княз Фердинанд I поставя първия камък на строежа и дарява свои лични средста в размер на 20 000 лева.

Сградата по тогавашните критерии е била великолепна постройка, в която е имало салон, библиотека, бюфет, хотелска част за офицерите и техните семейства. Тя е неоренесансова по стил и е типично построена за тенденциите на 20-те години на XX век, поради повеите на архитектурни влияния от Виена, Будапеща и Братислава.

Русенският клуб е първият военен клуб в България. Той е открит официално с бал на 7 ноември 1894 година. В мирно време военният клуб служел на офицерите от русенския гарнизон като културен дом и библиотека, но най-вече за да поддържа единството на „полковото семейство“, както тогава наричали обществото от офицерите и техните съпруги. Офицерските балове обаче били в центъра на общественото внимание и най-очакваното събитие за градския елит. Те често представлявали сбор от театър, модно ревю и концерт.

Най-популярни били новогодишните балове и маскените балове по време на известните русенски карнавали. От спомените на флотския офицер Христо Иванов днес знаем още за тези бляскави балове: „Който наемаше клуба за тържество, той си организираше всичко за вечерта. Приготвяше се студен бюфет и напитки. В големия салон свиреше военната музика, танцуваше се танго, фокстрот. Всеки офицер можеше да покани дама. Винаги присъстваха видни личности на града. Определяха се паркетни кавалери. Задачата на паркетния кавалер беше след като дамата влезе в салона, да я посрещне и да я отведе до кавалера, с когото е дошла.“

През декември 1921 голям пожар изпепелил военния клуб. Щетите били на стойност над 5 милиона лева, но застрахователят ги покрил напълно и за три години сградата била изцяло възстановена, а за повторното откриване в Русе пристигнал Цар Борис III. След Девети септември 1944 клубът станал Дом на народната армия, а по-късно - Дом на офицера. В двора бил изграден летен театър за концерти на открито.

Днес Военният клуб е част от системата на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ към Министерството на отбраната. В западното крило на сградата работи библиотека, а в голямата зала се провеждат официални срещи и концерти.