Сградата на Стефан Йонков и Ашер Леон

Неговото име е полковник Стефан Йонков, той служи в Пети пехотен дунавски полк. Военният купува част от двора на фамилията Семерджиеви и получава разрешение да построи там своето здание. Както при много други сгради по тази улица, и тук на партера са обособени магазините, които са четири на брой, а над тях е жилищният етаж. Там стаите са симетрично разположени около вестибюла. Сградата има неправилна петоъгълна форма, а застроената площ е около 130 кв.м. Особено красиви са фасадите и оформлението на ъгловата част.

Тази сграда е построена през 1897 година, по проект на инж. Борис Ханджиев, един автор, за когото сравнително малко се знае. В нея се помещават доста значителни финансови учреждения в Русе в началото на XX век до първата половина на XX век.

Скоро след построяването на къщата, полк. Йонков е принуден да я продаде, защото службата му в Пети пехотен дунавски полк е приключила. Новият собственик е богатият евреин – търговец Ашер Леон, който я отдава под наем на Балканска банка в Русе. Тя е създадена още през 1906 година като клон на Балканската банка в София, като първата сграда, в която се помещава е на ул. „Александровска“, но след известно време тук намира своето помещение Балканската банка. Начело на нея застава белгийският консул в Русе Едмонд Льогрен. Тази банка е създадена с белгийски и австрийски капитали и обединява едни от най-мощните индустриални предприятия в Русе в началото на XX век, в които са инвестирани главно френски и белгийски капитали, това са Захарната фабрика и Кожарската фабрика.

Кожарската фабрика „Пенков-Попов“ е създадена през 1887 година в Русе. Тя бързо се налага като основен производител на гьон в страната. Панайот Попов през 1882 г. е председател на Спестителното дружество „Начало“, както и председател на първата българска частна Стопанска камара, създадена през 1890 година. Панайот Попов е също начело на управителния съвет на първото българско Застрахователно дружество „България“. Член е на борда на Българска търговска банка и заместник-председател на Русенската търговско-индустриална камара.

След Първата световна война обаче банката е принудена да се обедини с набиращата скорост вече Франко-белгийска банка. Изидор Рефетов е бил последният директор до 1929 година, когато сградата е побирала обединените вече Балканска и Франко-белгийска банка. През 1929-та година тя се оттегля от Русе по чисто икономически причини.

Зданието има и един последен собственик преди Девети септември 1944 година – това е евреинът Рахамам Моше Асоев, от когото е отчуждена през 1947 година.

След Девети септември, по Закона за национализацията тук е настанено областното управление на Министерството на вътрешните работи за известен период от време. Когато през 1960-та се създава ЗПАД „Булстрад“, това дружество взема тази сграда и се настанява тук през 80-те години.

Сградата и днес се поддържа в отлично състояние от последния си собственик – застрахователното дружество. Тя е приятен цветен и архитектурен акцент по оживения бул. „Славянски“ в Русе.