План за преход – Ричард Ран и Роналд Ът в специално интервю

Историята я знаем. През есента на 90-та американски икономисти, поканени от Андрей Луканов, пишат програма за преход в България. Една несбъднала се рецепта за капитализъм, превърнала се в мистерия.

Ася: г-н Ран, много хора искат да чуят, Вие ли сте човекът, който разруши българската икономика?

Ричард Ран: Не. Аз съм един от хората, които я промениха, така че тя стана икономика с висок ръст и заради които реалните доходи на глава от населението в България днес са няколко пъти по-високи, отколкото бяха през 1989.

Ася: Защо сте тук днес? Роналд Ът: Тук сме, на първо място да видим какво се случва 25 години по-късно. То е нещо и за вас, и за нас. Имаме възможност да видим какво се е случило и да говорим с хората за спадовете и възходите на времето. И в същото време да защитим нашата програма пред многобройните критики, защото както изглежда има хора, има фракции, които обвиняват за българските проблеми нашия план за преход.

Ася: Много от прогнозите във вашия план днес са факт. Например над два милиона български емигранти, огромна бедност. Как можем да си обясним това?

Ричард Ран: Много от нещата, които ние предложихме в плана, не се осъществиха, или не се осъществиха напълно.  Нека ви дам един пример – препоръчах валутен борд още през 1990г. Българските политици и икономисти по онова време казаха - не ни е нужен валутен борд. Тогава ние ги предупредихме, че ако не го направят, ще се стигне до висока инфлация. […] И когато се стигна до хиперинфлация през 1996-ма, през 97-ма те решиха да въведат валутен борд и след това вече имахте стабилизация на цените.

Ася: Искате да кажете, че лошите резултати днес са заради неизпълненото от вашата програма, така ли?

Ричард Ран: Да, защото държави, които следваха предписанията, които ние давахме, които следваха политика, каквато препоръчвахме, като Хонконг, Сингапур и Чили да речем, се превърнаха в зони на висок растеж и ниска безработица.

Ася: Вашата част в плана е за приватизацията. Какви грешки допуснаха българските политици в процеса на приватизация?

Роналд Ът: Доколкото аз мога да кажа – че не я извършиха. Дори не я изпълниха по план, камо ли според моя план. Има много начини, по които може да извършиш приватизация и има много държави, които са подхождали различно, но част от проблема тук беше не толкова, че хората не повярваха в процеса на приватизация, колкото, че имахте толкова много промени в управлението на държавата от една към друга партия – едната партия започва със своя план, върви процес, развива се и падат от власт. Идва другата партия с тяхна нова програма и те започват да го развиват и изведнъж падат от власт. В по-голямата част от 90-те имаше твърде много политическа нестабилност, твърде голямо ожесточение да се вземе властта.

Ася: Знаехте ли всъщност как да извършите преход от комунизъм към капитализъм?

Роналд Ът: Ние бяхме като всеки друг в тези държави, който правеше нещо, което никога досега не беше правено. […] Вие имахте система, която трябваше да се промени драматично и политически, и икономически. Вие бяхте държава, която нямаше частна инициатива, нямаше частна собственост, казваше се кой колко трябва да работи според централното планиране. Нямаше индивидуален избор. И да се придвижиш от една такава система към система на пълна отвореност, където нещата са спонтанни и неочаквани, понякога не съвсем добри, а понякога – много добри, това е много труден процес.

Роналд Ът:  Нашата програма беше много близка до програмите, които бяха реализирани в останалите държави – Чехословакия, Полша, балтийските републики. Данъчната реформа, осъществяването на демокрация, приватизация, дерегулация, частната собственост, реституцията – всяко от тези неща бяха извършени във всички изброени страни, но го направиха по-много по-бърз начин и това е причината според мен някои от тези държави да са по-напред от вас днес от гледна точка на доходи, безработица, принос и участие в световната икономика.

Когато пристига в България, американската група се допитва до български икономисти. В плана за преход Марк Блумфийлд се захваща с данъчната реформа.

Марк Блумбърг: Първият досег с България през 90-те беше когато слязохме от самолета и видяхме някои много развълнувани хора, които започнаха да говорят как ще бъдем използвани от Андрей Луканов. И моят отговор към тези млади българи беше: «Какво искате от нас да направим?» Вълнението продължи. И аз попитах: «Искате ли да се качим на самолета и да си тръгнем?» Настана мълчание. И казах «Защо да не направим това? Ние сме безпристрастна група, ще се срещнем с премиера Луканов, може да си направи снимки с нас колкото иска, после ще се срещнем и с вас и с вас може да си направим снимка.» И тази случка ми даде поглед за напрежението и политическата конфронтация в страната.

Моята част в плана е за данъчната политика, което е критичен елемент. И си спомням срещата с министъра на финансите, имаше сърп и чук на вратата. И бях взел с мен един от най-добрите експерти в света по данъчна политика, той беше един от експертите на Световната банка, които съветваха различни правителства и се опитахме да разберем какво представлява данъчната система по онова време. Говорихме за данък общ доход. Знаете, за да имате данък общ доход трябва да имате печалби и загуби. Как определяте приходите и разходите на една компания? И отговорът естествено беше административно. И това наистина ни изненада.

Ася: Повтаря ли се историята? Ще видим ли същия сценарий на преход в Украйна, такъв, какъвто беше в Източна Европа през 90-те?

Ричард Ран: Скоро завърших една статия коя страна докъде е стигнала. Естония е направила най-много. Те направиха най-радикалните реформи. Това, което те направиха, беше най-близо до плана, който ние предложихме за България. В Украйна е сторено най-малко.

Ася: Нуждае ли се Украйна днес от план за преход като този, който написахте за България?

Ричард Ран: Е, времената се менят. Проблемите на Украйна са огромната корупция, липсата на гаранция за правото на частна собственост и че икономиката просто трябва да се задвижи. […] Те въведоха плосък данък от 10% както в България. Това е един от големите ви успехи – плоският данък ви прави конкурентни в международен план – на бизнес и на персонално ниво. Отне много време да стигнете до това, но сега го имате и сте в добра форма.

Ася: Да, обаче правителството обмисля да го отмени.

Ричард Ран: Това би било голяма грешка. Политиците често не разбират каква е причината за успеха, който имат. Винаги искат популярни решения – давайте да обложим богатите. Въпросът е, че богатите искат да създават работа, да правят нов бизнес и без богати хора, които да инвестират в икономиката ти, ти няма как да растеш. А когато имаш много богати хора, те наемат на работа тези, които не са богати и безработицата си отива. А ако опиташ да обложиш с по-голям данък богатите, те напускат. Едно от големите предимства да си богат е, че можеш да движиш тялото си, можеш да движиш и парите си и правителствата често не разбират това.

Ася: Бихте ли написал днес план за преход в Украйна?

Ричард Ран: Ако ни помолят, да.

Ася: Преди 2 години Ви потърсих, защото за мен като млад човек беше любопитна мистерията около плана „Ран-Ът”, която витае в интерет. Защо според Вас, ни е потребно да си обясняваме грешките на прехода с мистерия и с вашата икономическа програма?

Ричард Ран [...] Mного от политиките ни бяха предложени, но никога не се осъществиха. Но ни обвиняват така, сякаш са изпълнени. Бил съм икономически съветник на много държави, не го приемам лично. Бил съм съветник в администрацията на Рейгън и на Буш след това. Свикваш да те обвиняват за неща, които не си направил, но когато даваш икономически съвети на други държави това е нормално, това се случва. Още повече винаги е лесно да набедиш чужденците.

Марк Блумфийлд: Има две много интересни неща, които се случиха през февруари 1990. Тогава Луканов стана премиер на България. През февруари 1990 Нелсън Мандела излиза от затвора. И причината да казвам това е в това, че политическото лидерство прави нещата различни. Той избавя Южна Африка от въвличането в зловеща гражданска война. В по-късни дни той съжаляваше, че не е направил достатъчно. Новият режим в Южна Африка е корумпиран, корумпиран е политически и икономически. Но имаше някой, който е поел лидерството, който е поел рискове.

 Ася: След съветите, които дадохте в началото на прехода, какво искате да кажете на моето поколение 25 години по-късно?

Ричард Ран: Вие сте господари на съдбата си. България може да бъде страна с високо растяща икономика. И няма причина България да не бъде страна с висок стандарт на живот и да бъде успешна като много други европейски държави. Спомням си преди 25 години казвах, че България трябва да се опита да бъде Швейцария на Балканите. По наследство имате много предимства – климат, природни ресурси. Но има няколко неща, които е време да направите. Едно от тях е да се справите с това България да не бъде заложник на руските газови доставки. Имате залежи на нефт и газ, но те не са развити, защото не приватизирахте навреме.. Препоръчахме това още преди 25 години, но тогава никой не обърна внимание. Проблемът е 25 години по-късно, защото не го сторихте тогава. И изведнъж сте тотално зависими от руския газ. Какво ще правите, ако доставките бъдат спрени? Ако конфликтът между Русия и Украйна се задълбочи? Не е във вашия контрол. И така не сте господари на съдбата си. Но може да я управлявате, ако бъдете енергийно независими. И това е просто пример.

А може просто да продължим да си измисляме приказки за злото. За западни призраци и вещици от изток. И пак така – да оставим политиците да ни ги разказват и да ни приспиват с тях.