Планината се казва България. Под нея - град Български килии. Няма грешка. Това е областта Чиленто, Южна Италия, на юг от Салерно. И градчето наистина се казва Челе ди Булгерия.

Карели:

- Защото в миналото е имало значително присъствие на българи тук.

Типично за Италия: местният лекар е запален по историята. И сега разказва за 6-ти и 7-ми век след Христа.

Карели:

- Българите идват тук или след лангобардските завоевания на Албоин в централна и северна Италия, или при войните с готите, или с небезизвестния Алцек. Името „България” е съхранено само в Челе, но в Южна Италия има много градчета с български произход: Акуа Пена, Рока, Лотрано.

Докторът се снимал с Райко Николов, първия български посланик, посетил Челе ди Булгерия през далечната 86-та. А днес тук е неговият син Марин Райков, също посланик на България в Рим.

Карели:

- Тази виртуална, романтична връзка с България и този момент, който споделяме и изживяваме днес, са прекрасно пожелание за бъдещето. Те дават надежда.

Амантеа:

– Най-вече заради общите ни корени трябва да заздравим връзките. И то само в историята и културата. Икономиката също е важна.

Всъщност Амантеа е полицейски комисар. Назначили го за служебен кмет, защото градският съвет на Челе ди Булгерия се разделил на две и не могъл да избере титуляр. Политика, сблъсък и страст. В Южна Италия сме.

Амантеа:

- Както казва един наш комик, винаги има някой по-южен от теб. Така че няма южняци и северняци. Все спрямо някого си южен.

Църквата се казва „Света София”. Килиите в думата Челе идват с гръцките монаси, дошли по море, и срещнали тук български воини – наемници.

Карели:

- След пети век, с падането на Римската империя, хората напускат и растителността превзема всичко. Ако не бяха дошли българите, животът по тези места нямаше да се пробуди. Глътка кислород, но съчетана с насилие и жестокост. Защото българите били като лангобардите - агресивни. Такъв е и характерът на жителите на Чиленто днес. Много разбойничество е имало по тези места. 

Аз съм разбойник, се пее в тази песен от Чиленто. Докторът разказва как през 1828 един свещеник от Челе ди Булгерия вдигнал бунт срещу Бурбоните. Но въстаниците били победени. Отрязали им главите и направили от тях пирамида. Трийсет години по-късно черепите посрещнали Гарибалди.

Карели:

– Те още стояли там в металната клетка. Сцената била много трагична: мравки и червеи пълзели и оглозгвали плътта от главите... Парадоксално, но народът симпатизирал повече на бурбонските владетели от Неапол, отколкото на въстаниците. Народът се затваря по къщите и така проваля бунта.

Но зловещият разказ не разваля удоволствието от местната кухня. Тя прилича на нашата. Специалитетът е моцарела с мортела: подправка, подобна на мирта. Има наденици, меса, риби, салати и дори нещо като гювеч.

Готвач:

- Това е прочутата средиземноморска диета. Много е здравословна.

Пестум, Посейдония от митовете. Челе ди Булгерия е на хвърлей място от древните гръцки колонии в Италия. Наблизо са родени философите Парменид и Зенон. Но модерната история на Чиленто е свързана с бедността. През 19-ти век половината жители на Челе емигрират. И днес работа се намира трудно. Макар че градът се старае. Вдигнали са модерен инфоцентър по европейски проект. Правят филми, компютри и диплянки.

Карели:

- От икономическа гледна точка Челе ди Булгерия е в криза. Хората емигрират най-вече към Северна Европа. И ние, като българите, сме нация от емигранти.

Амантеа:

– Днес Челе ди Булгария има 1900 жители. Младите хора не могат да намерят работа и напускат. Мечтата ми е населението да се възстанови. После да се увеличи и да работи тук. 

Карели:

– Италия е в страховита криза, Италия вече няма нищо. Погледнем ли песимистично на нещата, ще установим, че Италия не съществува като единно съзнание: все още се дели на Северна, Централна и Южна. Престъпността е проблем. Сицилия, Калабрия, Пулия, Кампания се управляват от мафията, 40% от италианската икономика е в ръцете на престъпността.

Жителите са Челе се събират в кинозалата, за да чуят как е в другата България. Един дори казва: май нашата прародина се развива по-добре. Валят въпроси към българския посланик; така преди трийсет години радушно посрещнали баща му. Хората са доброжелателни: искат да се познаваме.

Марин Райков:

- Днес никой не се изненадва, че в центъра на София има паметник на Гарибалди. Нашите народи се познават добре. Връзките в миналото са солидна база днес - в политиката, икономиката, туризма, културата, но и в личните отношения. Трябва да се отворим духовно един към друг, за да се познаваме по-добре.

Докторът не забравя историята: за поука на младите, които не се интересуват много от миналото. Направил е презентация. Показва колко много места в Италия носят български имена. Накрая, разговорът се връща към Алцек, предводителят на прабългарите в Италия. За него в летописа на Павел Дякон има само няколко думи. Но тъкмо той, казва кметът, слязъл от седлото и се заселил тук.

Амантеа:

- След като в София има паметник на Гарибалди, защо тук, в Челе, да не вдигнем един паметник на Алцек?

На раздяла кметът-комисар добавя: опазиш ли паметта, ще опазиш културата. Паметта ни е оставила две имена: Монте Булгерия и Челе ди Булгерия, планината и градът. Останалото можем да доизмислим сами.