2016 - година на варивата

Година на огнената маймуна, година на очакванията, високосна година, година на промените и успехите. Освен всичко това 2016-та беше обявена специално за година на бобовите растения. Или на варивата - както ви харесва.

Званието й беше прикачено от световната Организация за прехрана и земеделие. Има си съвсем конкретна причина за това. Населението на планетата расте с главоломна бързина, а милиони хора си лягат гладни. ФАО търси устойчиви решения, за да защити мотото си Fiat panis, тоест "Нека има хляб". Бобовите растения наистина предлагат добри възможности за справяне с глада и доставяне на ценни за човешкия организъм елементи.

Марсела Вилареал, ръководител на проект за разпространение на бобовите растения: „Бобовите растения имат фантастични хранителни качества. Те съдържат 20 до 25% протеини - много повече от пшеницата и ориза. В комбинация със зърнените култури те се превръщат в чудесен източник на протеини. Варивата са богати и на минерали, на желязо и магнезий, калий, фосфор, цинк. Те съдържат и витамини, особено витамин В /Бе/. Имат ниско съдържание на мазнини; в тях липсва холестерол. Богати са на разтворими фибри, които помагат за намаляване на количеството на холестерола в организма. Така че варивата имат и здравословно влияние. Този аспект не е много добре познат. Някои хора знаят за хранителните им качества, но мнозина не знаят за здравословните“.

Комбинацията със зърнените храни и разнообразните рецепти представляват добра алтернатива на месото по отношение на протеините. В западните общества хранителните диети със сигурност могат да се обогатят, благодарение на лещата, боба, граха или нахуда. В страните, където хората рядко могат да си позволят месо, бобовите растения се явяват подходящ заместител.

Марсела Вилареал: „Цената за производството на бобовите култури не е особено висока. Те не изискват скъпи технологии. В много случаи те се произвеждат от малки стопанства. Не са претенциозни като растения и лесно стигат до пазарите. Тези техни качества са важни, особено в слабо развитите и по-бедни страни“.

Освен това бобовите растения имат способността да абсорбират азота от въздуха и да го натрупват в почвата чрез корените си. Този вид естествено обогатяване намалява чувствително нуждата от наторяване.

Въпреки изброените предимства, едва 72 милиона тона бобови култури се произвеждат и консумират всяка година по света. В сравнение с близо един милиард тона жито това количество е преколено малко. Проблемът е, че отглеждането на зърно на този етап е по-рентабилно от производството на бобови растения. От Организацията за прехрана и земеделие смятат, че дисбалансът е поправим. Информирането за качествата на варивата и стимулирането на интереса към тях може да повиши консумацията. А щом има търсене, предлагането няма да закъснее.