Няколко истории между нотите, редовете и ролите. Те ще ни разкажат за културата на таланта.

Милка Митева: „Единственото разпознаваемо нещо, което излиза от България, това е културата. Единственото.“

Манол Пейков: „Не бих го нарекъл дълг, но чувство, че трябва да създаваш острови на нормалност около себе си, единственият начин да живеем в нормална държава.“

Ованес Торосян: „Проблемът е по-генерален, а именно в начина на мислене на българина“.

Всичко започнало през 76. Тогава се обрекла на децата и работата си. Милка Митева е музикален педагог и директор на училище „Любомир Пипков”, което навърши 110 години.

Милка Митева: „Да усетиш атмосферата в залата, когато твоят ученик свири, да получиш аплодисментите на публиката. Това е наградата, това е знакът, който ти се изпраща, за да продължиш напред.”

Манол Пейков е издадел по наследство. Дълги години учи в чужбина, но въпреки това се връща в България.

Манол Пейков: „Чувствам се смислен на тази територия и така се чувствам стъпил на твърда почва. Живеем в съвремие, в което 60% от книгите се превеждат от английски. Българският език е много мъничък и има нужда от грижа.“

Ованес Торосян заедно със свои приятели актьори създава независим театър „Реплика“. Предпочитат да рискуват, пред това да се самосъжаляват в някое кафене.

Ованес Торосян: „“Реплика“ е реплика на положението в България.”

А положението всички го знаем. Но музикалният педагог, издателят и актьорът продължават да намират смисъл в това, което правят.

Милка Митева: „Да откриеш един талантлив човек, да направиш възможното да развиеш максимално неговите качества, да запазиш самоличността му и да направиш така, че да му отвориш вратите за света, това е изключително голяма отговорност.”

Манол Пейков: „Книгите в България са най-евтини в ЕС, а в същото време данъкът ДДС е най-високият в ЕС. При положение, че държавата си позволи да намали ДДС върху хазарта, говори за държавните приоритети. България е единствената държава, която не подкрепя своите автори, за да бъдат издавани в чужбина.“

Ованес Торосян: „Трудностите са да си пребори мързелът и да започне да си търси варианти как да си направи изкуството. Това според мен е най-голямата трудност.”

А може би най-голямата ни трудност е да си признаем къде ни е културата?

Ованес Торосян: „Според мен това е проблемът, че нямаме нужда от култура. Т.е. културата в момента в България не е нужда, а е нещо там, едни хора правят и сега нямаме време за култура.”

Милка Митева: „Ние самите не си спомняме кои са били министър на финансите, или министър на икономиката, кой е бил удачен, кой не, но кой е Панчо Владигеров, кой е Златьо Бояджиев, кой е Дечко Узунов, кой е Иван Вазов, всички знаем и тези имена остават в историята.“

Манол Пейков: „Българският политик не вижда ролята на културата, вижда я, когато се отчита работата на едно правителство. Културното министерство е винаги заметено под килима.”

Тази седмица всички говореха за културата. Удавихме се в думите, но намерихме ли отговорите?

Ованес Торосян: „Трябва да се експериментира, да се пробва, да се търси и да се развива, а не да се стои на едно място. Винаги Чаплин е бил пример за мен, ако човек е седял и си е казвал, ами това, което аз правя, този дали ще го хареса или онзи дали ще го хареса, никога е нямало да достигне до нас Чаплин. Просто човек е измислил нещо и се е хвърлил в това, което прави.“

Милка Митева: „В последните 20-25 години цялата българска интелигенция се оттегли от политическия живот, може би те не намериха своето място сред тези боричкания сред нещата, които не бяха много красиви.“

Манол Пейков: „Защото в крайна сметка, когато ти отглеждаш необразовани хора, ти имаш слаба държава.“