„И той, българският народ, който се вдигна от четирите споменати града: Чипровец, Копиловци, Железна и Клисура, нападна града Кутловица, от гдето прогони неприятелите, след като изби мнозина от тях!”
До края на 17 в. българският град Кипоровец, или Чипровци, както е известен днес, е наброявал близо 2500 души. Като център на воеводство с 12 прилежащи селища градът е управляван от кнез – наследствена длъжност, приемана главно от католически семейства. Счита се, че името на Чипровци идва от латинското cuprum (мед) и е свързано с медните рудници в района. Под османска власт Чипровци и съседните му рударски селища имат някои привилегии, поради това, че поддържат добивната промишленост. В края на XIV век в региона активна дейност развиват францискански мисионери. В продължение на няколко века Чипровци става своеобразен католически център с кипящ търговски живот. Тук се заселват семействата на Парчевич, Пеячевич, Кнежевич, Маринович… Тук, през 1688 г., избухва и едно от най-големите антиосмански въстания на българите.
Участници в дискусията в студиото:
Проф. дин Христо Матанов - преподавател от Софийския Университет, изследовател на византийската и балканската средновековна история
Проф. Божидар Димитров - изследовател на българската история, открил първата българска история от Петър Богдан във Ватикана
Проф. дин Иван Първев - преподавател по Нова балканска история в Софийския университет, специалист по Европейско-османски отношения - ХVI-XVIII век
О.з. полк. инж. Александър Лавров – потомък на стар чипровски род
Гледайте “330 години от Чипровското въстание” на 11.06, понеделник, от 21 ч. по БНТ 1!
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News