Айрис

Режисьор Ричард Еър

В ролите: Джуди Денч, Джим Броудбент, Кейт Уинслет и др.

Действителната история на доживотния романс между английската писателка Айрис Мърдок и нейния съпруг Джон Бейли - от студентските им години до края на дните й с болестта на Алцхаймер.

Айрис Мърдок /1919-1999/ е една от най-авторитетните британски авторки на ХХ век, с философия в романи - 28 на брой, изследващи"уникалната странност на човешкото съществуване". В тях има от странното във всичко - самотното детство, магията, загадките на архитектурата, болката в приятелството, съзряването, необяснимите връзки, неочакваното партньорство, усещането за свръхестествено, теоретичните разговори, древните врагове.

Романът й "Морето" е добър избор за всеки начинаещ, а "Черният принц" - за капризите на всяка възраст. Последният - "Дилемата на Джаксън" , е необичайно кратък и съвпада във времето с новината за страшната диагноза. Изречени в съзнателен проблясък, думите й "Чувствам се сякаш плувам в мрака" са използвани от авторите за мото на филма. След смъртта й Джон Бейли пише две книги за Айрис с искрена преданост и съчувствие към нейното страдание.

Лондонският театрален режисьор Ричард Еър и драматургът Чарлз Ууд пресъздават края на най-страстната изследователка на живота и усещането за неудобство е по-голямо от необходимостта да представят агонията й. Извънредно трудно е да покажеш човек, който пише книги - не процесът прави автора интересен, а написаното от него. Вместо живота, по-полезно би било да екранизират някой от романите й, и без това лишени от филмиране /с изключение на "Отделената глава"/ - богати на сложни герои, трудно обясними човешки конфликти и сексуални загадки... Неслучайно на церемонията за наградите "Оскар" през 2002г. водещата Упи Голдбърг споменава, че това е филм, който "дори Ингмар Бергман би приел за потискащ".

Достатъчно е страданието на засегнатите от опасната болест, за да се описва и във филм, макар и за известна писателка. Заплахата съществува за всички, превенция няма, а киното сякаш се явява катарзис за безсилната понякога медицина. Цинизъм е, ако се нарече любопитно освен ненужно и болезнено за истинските свидетели ... Естествено, изборът е свободен, въпреки че "свободата е в съзнанието". Извън намерението на екрана остава превъзходната камера на оператора Роджър Прат и съвършеното припокриване на двойките актьори за една роля с разлика във времето - Джуди Денч и Кейт Уинслет за Айрис Мърдок и Джим Броудбент и Хю Боневил за Джон Бейли.

Животът на британската писателка и философ Айрис Мърдок и нейният съпруг Джон Бейли е история за невероятна и вечна любов. Като млад академик и философ в Оксфорд, Айрис е талантлива авторка със свободен дух, току-що написала първия си роман, одобрен за публикация. Тя флиртува с живота, предпочита голото плуване и случайния секс. Мърдок среща своя колега професор Джон Бейли - мъж, чиято скованост е в пълен контраст с енергичността и самоувереността на бъдещата му съпруга.

Джон е непохватен и прекалено земен, нещо в негова затвореност я привлича, но тя продължава да излиза с други мъже. Въпреки мнението на приятелите си, Айрис се разкрива пред Джон, отваряйки му вратата към леглото, сърцето си и своя литературен свят. Бейли я придружава във всички публични изяви. Двамата създават дълбока връзка, чиято кулминация е в мъчителното преживяване на нейното заболяване от Алцхаймер. Внезапно писателката е сполетяна от пропуски в мисълта, неспособна да използва любимото си майсторство в езика, да завърши романите си, после разговорите, след това изреченията, накрая и думите...

От първата им среща, преди 40 години, Бейли разказва с откъси във времето за общите им занимания, взаимността в чувствата и нейната силна индивидуалност. Влюбена в живота жена с висок интелект, Айрис е мъчително поразена, без следа от съзнание за самата себе си, неспособна да изпълни и най-простите действия, напълно безпомощна в грижите на своя страдащ и предан съпруг....

Златна Романова

"Има само една свобода от значение - свободата на съзнанието".

"Хората имат мании, страхове и страсти, които не признават. Аз мисля, че всеки герой е интересен и има своите крайности. Привилегия на романиста е да види колко странен е всеки..."

"Образованието не те прави свободен. И какво е свобода? Ние не сме щастливи, просто защото сме свободни, ако сме такива. Или защото сме образовани, ако го имаме. А защото образованието е начинът, по който осъзнаваме дали сме щастливи. То отваря очите и ушите. Показва къде са скрити удоволствията. Убеждава ни, че има само една свобода от истинско значение: тази на съзнанието. Дава ни сигурност и увереност да извървим пътя на едно образовано съзнание с възможност".

"Четеното и писането, опазването на езика и неговите форми - видът красноречие и видът красота, с които той разполага, са ужасно важни за човешките същества, защото това е връзката им с мисълта."

"Всяка душа е видяла, може би, още преди раждането си, чистите форми на справедливост, умереност, красота и всички морални ценности, които издигаме на почит. Движим се към това, което е добро чрез бледата памет за тези форми, просто и спокойно, и блажени са тези, който ги виждат в чистата и ясна светлина, бидейки самите себе си."

"Да, разбира се, има нещо подозрително в описването на човешките чувства. Опитваш се трудно да бъдеш точен, но колкото по-бързо изразиш нещо като чувство, езикът те подхлъзва. Той е машина за лъжовности. Когато казваме истината, думите са недостатъчни. Почти всичко, освен неща като "подай ми сока", е вид лъжа. В такъв случай, ще замълча. И..."подай ми сока".

"Оскар", 12 награди и 22 номинации...

"Оскар" за поддържаща роля на Джим Броудбент и 2 номинации за: главна роля на Джуди Денч и поддържаща роля на Кейт Уинслет /2002/;

Награда от БАФТА за най-добро представяне на актриса в главна роля заДжуди Денч; награда "Аликзандър Корда" за най-добър сценарен екип и4 номинации за: главна роля на Джим Броудбент, поддържащи роли на Кейт Уинслет и Хю Боневил и адаптиран сценарий на Ричард Еър и Чарлз Ууд /2002/;

Награда за "нов талант" на Хю Боневил и номинация "Златна мечка" за филма на Ричард Еър от Межуднародния филмов фестивал в Берлин /2002/;

Наградата на публиката за най-добра актриса на Кейт Уинслет и 3 номинации за актьорите: Хю Боневил, Джим Броудбент и Джуди Денч от Европейските филмови награди /2002/;

Наградата за най-добра актриса на Кейт Уинслет от Британските награди на филмовата критика за "Ивнинг стандърт" /2002/;

Награда "Златен глобус" за поддържаща роля на Джим Броудбент и номинации за: главна роля на Джуди Денч и поддържаща роля на Кейт Уинслет /2002/;

Номинация "Сребърна лента" за най-добра песен на Мони Овадия от Италианския национален синдикат на филмовите журналисти /2002/;

Наградата "Британска актриса на годината" за Джуди Денч от Лондонския кръг на филмовите критици /2001/;

Втора награда за най-добър актьор на Джим Броудбент от Нюйоркския кръг на филмовите критици /2001/....