Ако бъде приет Закона за отпадане на давността, ще има ли реални резултати?

Предаване: Референдум с Добрина Чешмеджиева, 14.11.2017

В предаването

Всички броеве

Приватизацията и ефектът върху икономиката. Кой спечели от нея? Имаше ли друг път? Ще излязат ли на светло тайните на прехода? Защо темата е отново на дневен ред 20 години по-късно? Какви резултати ще има, ако се приемат законодателни промени за отпадане на давността и се направи ревизия на сделки отпреди две десетилетия?

В студиото на предаването са експерти, които познават процеса от неговото начало, от първите години на прехода. Изследвали са го над две десетилетия и могат да направят оценка кой спечели и кой загуби от приватизацията. Вижте гледните точки на икономистите Красен Станчев, проф. Ганчо Ганчев, Георги Ганев, финансиста Емил Хърсев, доц. Боян Славенков и проф. Димитър Стефанов.

Доц. Красен Станчев, икономист, ИПИ, каза, че предприятията, приватизирани през тези 20 години, които имат своето място в икономиката на страната и могат да бъдат пример за успешна приватизация, са всички без 4 - Кремиковци, Балкан, Плама - Плевен и Химко - Враца. Той каза, че България не е продавала на безценица структуопределящи предприятия.

Проф. Димитър Стефанов, икономист, СУ "Св. Климент Охридски": "Целта блобално погледното беше тя да послужи като инструмент за трансформация на нашите страни, капиталистическа пазарна икономика, политическо погледното това беше инструмент за узурпиране на бившата съветска сфера на влияние и затова приватизацията беше основният инструмент, на всяка цена и бързо. Поради тази постановка не можеше да се очаква ефективност. Приватизацията е на червено."

Доц. Боян Славенков, икономист, ПУ "Паисий Хилендарски": "Приватизацията беше сърцевина на структурната реформа. На нея се гледаше като на едно гориво, което трябва да захрани тази склерозирала държавна номеклатурна собственост и да промени системата отвътре и основното е да се дадат субекти на пазарната икономика. Не съм много съгласен с проф. Стефанов, че трябваше да се бърза. да, всички искахме да бързаме и че скоростта е била жертва на ефективността. Просто политиците не успяха да направят този процес да бъде ефективен."

Проф. Ганчо Ганчев, Институт по икономика и международни отношения: "Международните финансови институции изиграха голяма роля. Аз тогава бях председател на агенцията за програмиране и развитие и първото нещо, което направихме тогава, да изчислим дали приватизацията може да помогне за финансовата стабилизация, за смекчаване на проблемите с фискалния дефицит и с недостига на валутни средства. Показа, че ще има голям ефект. Малко по-късно Дойче Телеком предложи като заем, предшестващ приватизацията, над 1 млрд. долара за БТК. То не бе реализирано. После беше продадено по времето на НДСВ за около 200 млн."

Доц. Емил Хърсев, финансист, УНСС: "Приватизацията беше задължителна, неизбежна част от Вашингтонския консенсус, общата световна програма за прехода към пазарна икономика на целия комунистически блок, който наследихме всички през 90-та година.Няма страна в нашата част от Европа, където това да не се е случило и да не се е случило по безумен начин, тъй като в момента, който изведнъж предложиш цели икономики на пазара, купувачи трудно ще се намерят. Беше абсолютно ясно, че ще се продава на безценица още преди този процес да е започнал."

Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии: "България беше последната, която започна да продава големите си предприятия, които биха заинтересували Дойче Телеком. В този смисъл Дойче Телеком може и да е предлагала 1 млрд., но нямаше кой да му продаде БТК. Не желаехме да продаваме тогава, говореше се колко лошо нещо е частната собственост. Българската голяма приватизация започна чак 1998 г."

Вижте целия разговор във видеото.

Виж повече

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News