Между Европа и Африка - премиерът на Кабо Верде пред "Панорама"

Кабо Верде, в превод Зелени нос: 10 острова в Атлантика, половин милион население и гласът на покойната Сезария Евора. Която пее за копнежа, копнежа по родния край.

Жозе Улисеш Корея и Силва: "За нас тя е гордост и величинà. Сезария интернационализира Кабо Верде повече от който и да е политик или институция. Бяхме веднъж на една вечеря в Армения; свиреше оркестър. И единствената им чужда песен беше на Сезария Евора. Бяхме изумени. После изпълнителката ни каза, че просто й е фен. Сезария разнесе името на Кабо Верде до всички краища на света".

БНТ: "А кое е най-голямото постижение на Кабо Верде през последните години?"

Жозе Улисеш Корея и Силва: "Демокрацията. Кабо Верде успешно разви своите институции. Най-големият ни капитал е стабилността. У нас инвестирате с предвидимост и устойчивост. Посрещаме един милион туристи годишно и потокът расте. Вижте, ние залагаме на нематериалното. Имаме малко природни ресурси. Но не минералите, диамантите или златото променят една страна. Диамантите са в образованието, здравеопазването, добруването и щастието. И тъй като Кабо Верде не разполага с полезни изкопаеми, заложихме на превъзходен човешки капитал – и инвестирахме в развитие, стабилност и доверие"

БНТ: "Човешкият ресурс е по-ценен е от златото и среброто, така ли?"

БНТ: "Какъв е интересът Ви да установите отношения с България?"

Жозе Улисеш Корея и Силва: "Две са посоките. Искаме да засилим двустранните отношения с България. И започваме с политическия диалог. Беше привилегия да бъдем приети от президента, председателя на Народното събрание и премиера. Имаме интерес да привлечем български инвестиции и туризъм в Кабо Верде. Втората посока засяга многостранните отношения: България е председател на Европейския съюз, а това е много важно за нашите отношения с Европа".

БНТ: "България позната ли е в Кабо Верде?"

Жозе Улисеш Корея и Силва: "Да. Още от 80-те. Тогава Кабо Верде имаше засилени отношения с източноевропейските страни. Получавахме помощ: наши студенти са следвали в България. Помня, че в нашата столица Прая имаше един български футболист. Беше инженер, ама играеше и футбол в „Спортинг Кабо Верде”. Станко, ако не бъркам името. Беше много известен и много, много обичан."

БНТ: "Да бъдете премиер на архипелаг от красиви острови – това какво е? Тежка работа или голяма мечта?"

Жозе Улисеш Корея и Силва: "Това е взискателна работа. Не чак тежка, но изисква усилия. А мечтата е пълна с предизвикателства. Защото трябва да дадем на страната и народа си най-доброто."

БНТ: "Коя е националната мечта на Кабо Верде?"

Жозе Улисеш Корея и Силва: "Да се развие. Винаги сме били борбени. Нашата страна не живее в охолство, но бедността и проблемите не ни сломяват. Гледаме напред и се борим. Бяхме колонизирани, но извоювахме независимост. Преживяхме тежки моменти, които прокудиха по-голямата част от населението. По света има повече от нас, отколкото в самото Кабо Верде. Бягали сме, за да се спасим от глад – в Америка, после в Сао Томе. Обаче винаги сме превъзмогвали трудностите. Народът ни е гъвкав. Съпротивлявахме се и на еднопартийното управление, на тоталитаризма, който властваше в Кабо Верде до 1990. Успяхме да постигнем демокрация и свобода. А сега ни предстои следващият етап: да развием демокрацията си и обществото ни да напредне."

Песента е емигрантска, затова е толкова тъжна. Кой ти показа този далечен път за Сао Томе? Ако пишеш, ще ти пиша; ако ме забравиш, ще те забравя и аз, докато се върнеш. Останалото е копнеж, копнеж, копнеж.