Затворените врати за хората в неравностойно положение

През декември 2010 направихме репортаж-експеримент, провокирани от Европейска година за борба със социалното изключване? В него искахме да разберем как на практика се прилага грижата за хората в неравностойно положение?  Опитахме се да влезем в сградата на Съдебната палата в Русе с момче с инвалидна количка и тя се оказа недостъпна.

Четири години по-късно ситуацията остава непроменена. Пари за платформа и асансьор не са отпуснати, а централният и страничният вход са също толкова непреодолими, колкото и преди години. Оказва се, че интеграцията и достъпността на хората с физически увреждания в Русенския съд са само на думи. За нерешения проблем разказва Виолета Никифорова в "Денят започва".

Сградата на Съдебната палата в Русе е построена преди 70 години. Тя е паметник на културата, съществена част от архитектурния ансамбъл, който оформя централната част на града. В Съдебната палата се намират Прокуратурата, Административният съд, държавните съдия-изпълнители, Районният и Окръжният съд. Все важни институции. Палатата обаче се оказва недостъпна за хора с физически проблеми и по-точно за онези от тях, които са в инвалидни колички. Причината - всички външни входове са с по 4-5 стъпала.

И докато отвън сградата остава недостъпна за хората с двигателни увреждания, във вътрешността, между етажите, преди 4 години е изграден специален асансьор - за инвалиди. За строителството му са изразходвани 40 хиляди лева. Оказва се, че с подобни съоръжения в онези години се е сдобил почти всеки съд. Като мода, на която са се подчинили повечето съдии-администратори.

Даринка Алексиева-председател на Окръжен съд: "Първото нещо, което направихме, е проект за асансьор. Смятаме, че той е изключително важен, за да се преодоляват по-лесно 3-те етажа на сградата."

Оттогава досега обаче се води ожесточена борба за направата на подходящо съоръжение, с което да се преодолеят външните стъпала.

Даринка Алексиева: "През 2006–та година разработихме архитектурен проект за изграждане на рампа за инвалиди. Внесохме го за съгласуване в НИПК. Поискахме пари за рампа, но ни отказаха."

Следват още опити да се постави съоръжение за инвалиди. Две години по-късно се обмисля да се монтира платформа.

Даринка Алексиева: „През 2008-ма решихме да поставим стълбищен подемник за инвалиди - платформа на траверса. На входа откъм паркинга. Цената му беше 81 хиляди лева. Направихме искане до ВСС, но получихме отказ.”

В началото на тази година се обмисля трети вариант – за монтирането на стълбищен робот за инвалиди. Отново се изпраща искане до Висшия съден съвет за отпускане на пари. И отново е  отхвърлено.

Даринка Алексиева: „Така през април 2010 решихме отново да се върнем към рампите. Поискахме средства, но ни отказаха.

- Нямате ли усещането, че се въртите в един омагьосан кръг? - Да, наистина, цялата кореспонденция прилича на един омагьосан кръг.”

Докато се води безкрайната сага, хората с физически проблеми търсят своя начин да се справят. Като Диян, който като всеки активен млад човек е трябвало да си извади свидетелство за съдимост.

Диян: „Трябваше да си извадя свидетелство за съдимост. Добре, че се намери един добър човек и той се обади на служителите. Тогава един от тях излезе и ми даде да попълня документите -  навън, на улицата."

Даринка Алексиева: „Дори да е станало и това е вариант за действие. Освен това охраната много помага. Няма случай да са отказали помощ - да вдигнат някого на ръце и да го внесат в сградата."

Диян е убеден, че един ден ще може да преодолее стъпалата и да влезе в съда. Решаваме, че с наша помощ тази невъзможна мисия може да се осъществи.