Епифаний Милопотамски: Аз цял живот обичам да готвя. От дете. Вярвам, че да приготвяш храна за някого е най-добрият начин да го накараш да се доближи до теб, да си станете близки.

Епифаний Милопотамски: Може ли да се мери с нещо любовта? Вие познавате ли такъв метър? Не може! Няма метър за това. Или обичаш, или не обичаш!

Епифаний Милопотамски е надбягал бурята от Гърция, за да дойде у нас като специален гост на манастира край Перник „Свети безсребърници Козма и Дамян“. В околността утре ще има събор , а той ще готви на гостите.

Над 35 години е готвач на монасите в Света гора. За първи път попада там на 18 години. Той е един от 5-ма братя всемейство на религиозни родители.

Епифаний Милопотамски: Не е лесно да избереш този път. Нито е лесно да го изживееш, нито е лесно да обясниш защо си го избрал. Просто го избираш отвътре.

Епифаний Милопотамски: За годините на които съм, а това са 74 години, много пъти ми е било трудно. Минавало ми е през главата, че ако бях нещо друго, може би щеше да ми е по-лесно. Но нека ви дам пример с футбола. Понякога отборът губи. Ако загубите те отказват, това не е твоят отбор. Не е твоят път. Когато си избрал нещо, даваш всичко от себе си. Това е.

Светът вече го познава от прочутата готварска книга с кухнята на Света гора. Там монахът Епифаний се отрича от религиозното лицемерие. Защитник е на мярката във всичко. Обича виното и го произвежда. Казва, че от малко радост не се умира. Лошотията в душата е много по-вредна.

Епифаний Милопотамски: Най-голямото зло днес е човешкият егоизъм. Сега всеки се чувства по-добър от другия.

Епифаний Милопотамски: Всъщност щастието е да даваш, без да очакваш да ти връщат обратно. Това ни прави свободни. Живи. Точно това.

Макар че в Света гора много неща са се променили, монахът Епифаний живее днес. Ползва модерните технологии. Шофира сам колата си. Често бърза като всички.

Днес е пътувал между слънчогледовите поля в България и е решил да намали скоростта, защото красотата има нужда да й се насладиш. Научил го от онова, което най-много обича да прави, от готвенето.

Всичко хубаво има нужда от време. Да му се посветиш. Да го пожелаеш. Да го почакаш. Няма тайни.

Епифаний Милопотамски: Понякога в живота е така. Пътуването е трудно. Но когато знаеш, че отиваш към нещо важно за теб, към някой, който те очаква, нима умората има значение?Ето и днес пътуването беше трудно. Но видях зелените поля, слънчогледите, които гледат към слънцето. И беше хубаво.

Епифаний Милопотамски: Добрата душа на човека е най-красивото нещо на този свят. Може да се усмихне. Може да тъгува. Нищо няма да я отмине. Ще продължи да се надява.