Аз, Клаудия

"Никога не разкрих себе си или тялото си във филмите. Тайнствеността е особено важна". Клаудия Кардинале

Най-подробният документален филм за най-прочутата италианска актриса от най-авторитетния историк на изкуството в Европа. Джордано Бруно Гуери посвещава своите изследвания на един от митовете в световното кино - Клаудия Кардинале. Всичко, което може да изрази с думи е поверено в картината на режисьора /и бившия й партньор/ Паскуале Скуитери. Намерението на историка Гуери е да съпостави публичния с личния живот на актрисата през роли във филми, режисирани от легенди с най-талантливите актьори в страни с различни култури на фона на важни събития за политиката и киното през последните 50 години. Разказът търси връзката между творческия и интимния свят на актрисата във филмите и театъра през предизвикателствата, белязали една забележителна съдба: "Филм от филми" както би казал Годар.

Документален сериен филм.

Италия, 2009г. 30 мин.

Сценарий: Джордано Бруно Гуери и Паола Венето

Режисьор Паскуале Скуитиери

Оператор Джузепе Тинели

Музика Луиджи Чекарели

Участват:  Клаудия Кардинале, Ален Делон, Жак Перен, Рьоне Дьо Секати

Родена на 15 април 1938 година в Тунис с майка-французойка и баща-италианец, Клаудия мечтае да бъде учителка в Северна АФрика, но както повечето млади италианки, красотата е тази, която определя съдбата им. Печелейки наградата на Италианското посолство за "Най-красивата италианка в Тунис" през 1957г.,  същата година пристига на Фестивала във Венеция и поканите на продуценти и режисьори започват с над 100 филма и нито един за Холивуд. Кардинале даже й не опитва, щастлива в европейските граници на киното между Италия и Франция. Печели множество награди, а през 2011г. е класирана на 7-мо място в Листата на най-красивите жени във филмовата история от читателите на "Лос Анджелис Таймс". За англоговорящите фенове вероятно е най-известна заедно с актьора Питър Селърс от комедията "Розовата пантера"/1963/.

През 60-те  и 70-те години на слава, Клаудия не е сама на Континента, а в апогея на още красиви и талантливи актриси като сънародничките й Джина Лолобриджида и София Лорен и френските икони - Катрин Деньов и Бриджит Бардо. Кардинале парадоксално съчетава прелъстителна женственост и естествена скромност, способна едновременно да изрази твърдост и уязвимост, чиито нюанси най-лесно се улавят в дълбокия и непринуден смях.

Европейските красавици не са само екранни "секссимволи", а емблеми за модните диайнери по това време. Деньов е за Ив Сен Лоран, Одри Хепбърн - за Живанши, докато Кардинале остава свързана само с имена от авторското кино  -  режисьорите Висконти, Фелини и Леоне. В своята биография от 1995г. "От Клаудия за Клаудия", написана в съавторство с документалистката и дългогодишна нейна приятлека Ана Мария Мори, Кардинале казва: "Мисля, че най-важното нещо за ролята е отношението на актьора към режисьора. Актьорът трябва да разбере какво е очакването на режисьора и в това да бъде воден от своята вътрешна интуиция или импулс. Тайната е да позволиш на някой да върви..."

Зенитът в кариерата е 1963 година с "Осем и половина" на Федерико Фелини и "Гепардът" на Лукино Висконти.

Изявите не спират и днес - не само с филми, но и с обществени каузи. От 1999г. година Клаудия Кардинале е Посланик на добра воля от ЮНЕСКО в Защита на правата на жените.

Прекарва дълго време в Рим, но нарича свой дом Париж заради голямата си популярност във Франция.

Говори френски, италиански, английски, испанскки и арабски.

"Никога не попаднах в скандал или объркване както е обичайно за една актриса. Никога не разкрих себе си или тялото си във филмите. Тайнствеността е особено важна.

"Ако не си англичани, значи си чужденец, т. е. трябва да си "секси". Старо британско клише".

"За да вършиш тази работа, трябва да си много силен, защото губиш собствената си личност, идентичността си. Не знаеш кой си. Фантастично е, защото съм живяла хиляди животи освен моя собствен".

"Не говорех и дума на италиански, когато бях 18-годишна. Трябваше да ме озвучават в първия италиански филм".

"Лукино Висконти ме искаше тъмнокоса. Фелини - блондинка, имах дълга коса и едва я спасявах от единия или другия. Двамата режисьори бяха напълно различни и сякаш се мразеха един друг..."

Златна Романова