Българин дирижира норвежки смесен хор

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Един български емигринат изнесе концерт у нас, дирижирайки норвежкият смесен хор. За дългият път от България към Норвегия, за разочарованията и надеждите - среща с Иван Иванович ни предлага репротерът Благой Цицелков в "Денят започва".

Идваме в музеят "Земята и хората", за да се срещнем с българина, който дирижира норвежкия смесен хор. Чудя се дали не сме объркали мястото, защото това което чуваме на влизане - е чисто българското "Полегнала е Тодора". Хористите, идващи от град Хамър, сами избрали да дойдат у нас, за да отбележат 70 годишнината от създаването на хора си в знак на признателност към българинът Иван Иванович първият чуждестранен диригент на непрофесионалния състав. У нас той завършва музикалното училище "Любомир Пипков" със специланост пино. А по-късно и Музикалната академия "Панчо Владигеров".

"Аз заминах за Норвегия 1999 година и започнах да работя като органист, пиансит, и хоров диригент в Северна Норвегия" разказа Иванович.

Шест години по-късно се озовава в южната част на най-северната страна в Европа. Започва да преподава пиано в музикалното училище, а малко по-късно става диригент на смесеният хор.

"Хорът независимо от сторйната си организация е самодеен хор. Репертира един път в седмицата, те дефинарт себе си като веселите хористи. Това не изключва те да работят много целенасочено и прецизно когато се касае до неща, които изискват много усилия", обясни Иванович. "Хората там работят, това което работят и винаги имат хоби. Пеенето в хор, свиреното в духов оркестър, което е страшно популярно там, започват от малки деца и продължава. В града, в който аз живея имаме, духов оркестър на ветерантие. Те са духов оркестър до 90 годишниа възраст. Т.е. това е едно хоби за цял живот. Моите хористи са хора, които са търгвци, лекари, учители, медицински сестри, хора, зинамаващи се с друг тип изкувство. Нямаме професионален музикант, между тях, те идват за да намерят нещо друго, по-различно от ежденевнието в рептиционната зала, за да могат всяка сряда да се срещнат, да се видят едни единомишленици и да се потопят в хоровото

изкувство. Те имаха огромното желание да зарадват българската публика с нещо специално и това всъщност са едно църковно песнопение от Добри Христов, което ще изпълним и, разбира се, една от най-красивте за мен фолклорни песни - "Полгенала е Тодора", на Филип Кутев. Много е трудно с езика, но ние се стараем. Ние пеем много както в зали, така и в църкви. Протестенската църква, каквото е норвежката църква е много отворена за абсолютно всички хора."