Българите, които преследват удоволствие и слава в американските спортове

Миналата седмица в Съединените щати се проведе финалът на шампионата по американски футбол "Супербол", събитие, което се наблюдава от стотици милиони зрители всяка година. Зад океана традиционните американски спортове се практикуват масово и са превърнати във мултимилионни развлекателни индустрии но в България те са все още слабо известни. Нашият репортер Ивайло Гюров разказва за българите, които са избрали американските спортове пред по-известните

Въпреки че повечето софтболистки от столичния клуб "Академик" се занимават от години с този нетипичен за родните ширини спорт, в отбора има и момичета в юношеска възраст като кечърката Фани, която за пръв път хваща батата и ръкавицата на деветгодишна възраст.

"Ходим на балкански и на европейски. Доста, и доста игри има и състезания. Като цяло игрите ми харесват. Сега няма значение дали са загуби, но има доста добри игри, дори и да загубим", разказа Фани Димова, състезател по софтбол.

След 7 години като играч мечтата на Фани е да стане професионална софтболистка.

"То ми е като приоритет този спорт. Без него някак си няма какво да правя, едва ли не", сподели тя..

Още като малък Кирил избира бейзбола, пред традиционния футбол, именно заради екзотиката му.

"Беше интересно, нали, като си дете тичаш по игрището, хвърляш топка, удряш с бухалка. Различно е", разказа той..

И на него му се налага често да обяснява що за игра е бейзбола, както и да отговаря на най-отегчаващия го въпрос:

"Ти кой си? Този с ръкавицата или с бухалката?", което е грешно, защото всъщност играеш и с ръкавица, и с бухалка, в зависимост от това дали си в нападение или в защита", обясни Кирил.

Въпреки че все още не е ставал национален шампион, за него всяко излизане на игрището е успех.

"Играта е продължителна, доста продължителна от порядъка на 2, 3, 4 часа, може и повече понякога, но ако е хубаво времето, да си хвърляте времето, да тичате, в смисъл по-хубаво за неделния ден няма", смята той.

Заради семейната история Димитър Насъпов от малък е бил поставен на пътя на бейзбола. Баща му Емил е сочен от мнозина за родоначалника на играта в България. След многогодишен труд Димитър пробива в немската Бундеслига.

"Беше следствие на едно европейско първенство, в което България, така като класиране, не беше на най-топ ниво, но обрахме почти всички индивидуални награди. И общо взето оттам се чу за играча от България. И следващата година вече ме взеха да играя в шампиона на Германия", разказа той.

За две години Димитър събира дузини мачове пред пълни стадиони където среща най-добрите европейски бейзболисти. Въпреки изиграните мачове пред хиляди фенове в Германия, за Димитър най-щастливите моменти си остават пред родна публика, а именно спечелената титла на България със сегашния му отбор "София блус".

" По-скоро ме вълнува другата част от нещата - дали ще успеем да научим деца да правят това, което ние правим и по-скоро да ги накараме да ги заобичат", каза Димитър.

За бъдещето на един друг американски спорт се грижат "Софийските мечки", които са родните първенци в шампионата по американски футбол

"Тази година за първи път ще играем в голямо първенство и затова започнахме толкова рано подготовката. Реално ще се включим към сръбското първенство, тъй като там имат много силно първенство и ще почнем от тяхната трета дивизия. Голяма част от нещата момчетата си ги купуват сами и чисто от ентусиазъм идват тука, както се казва, събота и неделя вместо да почиват, идват на студа на тренировка", разказа Антон Дойков.

Бившият играч на "мечките" Александър Кенанов успява да привлече вниманието на професионалните скаути и сега следва със спортна стипендия в Оклахома. Ако се пребори с огромната конкуренция той може да се превърне в първия българин влязъл в отбор от американската футболна лига.

"Ще започна оттам, че пред по-малко от 7000 човека не съм играл през миналия сезон. Нещата тука са много сериозни, тъй като инвестицията, която държавата и самите университети правят в спорта в щатите е огромна. Мисля, че нашият отбор има издръжка от 12 милиона на година", каза той.

Иначе за самият спорт Александър научава от билборд на "Софийските мечки". С времето любовта му към играта става толкова голяма, че когато получава предложението да играе в щатското колежанското първенство, без скрупули загърбва професията си като кино-оператор.

"Да загърбиш университета или работата си е най-лесното, да оставиш близките си - това е най-тежкото. Разбира се, аз съм сигурен, че за тях не е било по-лесно отколкото за мен. Но през цялото време ме подкрепяха, защото това, което ми се случи, е шанс, който е веднъж в живота. Знаех, че ще бъде тежко, но не очаквах да е толкова тежко. По време на лагера ни, преди да започне миналия сезон, първата ни тренировка започваше в 5:30 сутринта, тренировката ни е 3 часа. Гледаш запис на тренировката, анализираш тренировката отпреди няколко часа. След това имаш няколко часа сън, мисля че 2 часа ни пускаха да спим, после имаш втора тренировка. Тя е 3 часа и повтаряш процедурата отначало", разказа Александър.

Парадоксално писането на домашни е единствената почивка за Александър, който няма време за отпускане, заради жестоката конкуренция.

"Отбора в България "мечките" са изключително сплотен отбор. Всеки помага на другия без значение дали е на терена, извън терена. Ставаш много близък с тези хора, защото ви обединява любовта към спорта, докато тука това е чиста форма бизнес. Затова всичките ми съотборници и във всички други колежи играчите го възприемат просто като техният път за развитие. И звучи агресивно, но място за приятели няма", обясни той.

Въпреки, че влизането в професионален отбор е почти мираж, за Александър моментът на щастие е същият, който изживяват колегите му в софтбола и бейзбола - стъпването на терена.

"Абсолютно всеки момент, когато стъпя на терена, без значение дали е тренировка, дали мач всеки път, когато стъпя на терена, се чувствам невероятно", сподели той.