В това издание на предаването ще видите:
Как поправките в Наказателният кодекс ще се отразят на колекционерите и антикварите у нас и какво обхваща понятието „културна ценност” – разговор в студиото с историци и коментари от колекционери за парадоксите в проекта, които касаят опазването на културното наследство. Ще се криминализира ли притежанието на предмети, създадени преди повече от 50 години?
От бранша на търговията с ценни предмети и антики са разделени на два полюса – една част смятат, че разписаните предложения в проекта са абсурдни и няма да се случат, докато други са сериозно притеснени, че ще загубят бизнеса си, ако те бъдат приети и влязат в сила.
Съюзът на колекционерите излезе с официална позиция по въпроса, откъдето настояват за преразглеждане на текстовете и прецизиране на понятието ‘културна ценност’. Станчо Джумалиев, член на УС на Съвета, коментира, че по този начин законът не се бори с иманярите и контрабандата на антики, а ще рефлектира върху дребните събирачи на ценни предмети, като ги направи престъпници.
Д-р Иво Жейнов определи промените като опит за ограничаване на обществото да се образова и смята, че, ако бъде приет проектът в този му вид, хората ще престанат да се интересуват и да търсят такива вещи.
Възможна ли е интеграцията на ромите у нас и къде се изкривява пътят към постигането й? Кои закони спазват най-стриктно ромите и от кого имат респект – разговор в студиото с един от членовете на Върховното мешере, Георги Станчев е и член на Обществения консултативен съвет по ромските въпроси към Община Русе. По думите му, няма резултат и няма и да има резултат от действията, които се предприемат за интегриране на ромите, защото всички средства, които се отпускат потъват в неправителствените организации, изпълняващи проектите.
Нелегитимният съд на ромите – Върховното мешере – остава и до днес един от основните инструменти за възпитаване и дисциплиниране на малцинството. Краденето на булки, междусъседски и фалмилните войни са сред основните казуси, които решават членовете ромския съд. Според Станчев провинените имат респект от него и спазват неписаните правила на ромите.
И на днешното заседание на Министерския съвет не стана ясно дали ще бъде възстановен Драматичният театър в Силистра. Решение, което се чакаше да излезе още в края на януари, но за пореден път не присъстваше в дневния ред.
Сагата за съдбата на културния институт започна през 2010-та година, когато Драматичният театър „Сава Доброплодни" бе закрит. Това се случи по времето на бившия културен министър Вежди Рашидов, като сцените в Силистра и Добрич бяха обединени в един общ Театрално-продуцентски център „Йордан Йовков". В крайдунавския град продължи да съществува само куклената сцена.
Промените в театралната сфера и за новия стар статут на театъра в Силистра коментира в студиото Златина Станева, директор на Кукления театър в Силистра. По думите й, силистренци не са загубили надежда, че ще имат отново драматична трупа. Очакват решението на МС да излезе на 12 февруари и дори вече се подготвя първата премиера на новия Драматичен театър в крайдунавския град. По предварителни планове тя трябва да се състои на 27 март, но всичко зависи от датата, когато ще излезе официалното решение на МС.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News