Българската следа към Нобеловата награда

Български учени имат принос към изобретяването на LED осветлението - откритие, което тази година беше удостоено с Нобелова награда. През 2014 г. трима японски физици - Акасаки, Амано и Накамура получиха отличието заради изобретяването на енергийно ефективния и безопасен за природата метод за осветление. Каква е българската следа към Нобеловата награда, в "Денят започва" разказват Тихомир Игнатов и Владимир Коцев.

Днес сините светодиоди са навсякъде около нас. Може да ги открием в лампите, телевизионните екрани, мобилните телефони. Откритието на LED-светлината обаче е плод на три десетилетия експерименти. Зад стените на Физическия факултет на СУ намираме двама български учени, които са участвали със своите научни публикации в изследванията на новата технология. Разказват, че опитите на японските им колеги започват още през 70-те години на миналия век, когато се опитват да открият материал, който генерира ярка синя светлина.

Доц. Евгения Вълчева, Физически факултет СУ ,,Св. Климент Охридски": ,,Това е материалът, за който пишем вече в пресата. Нарича се галиев нитрид. Неговото получаване е изключително трудно. Нобеловите лауреати са намерили начин да го получат с достатъчно високо качество."

През 2003 г. доцент Вълчева започва изледвания върху направеното вече откритие от японските й колеги. Научните й статии се оказват от полза за Нобеловите лауреати, а проучванията продължават.

Доц. Евгения Вълчева, Физически факултет СУ ,,Св. Климент Охридски": ,,Ние сме се включили на по-късен етап, след като вече откритието е било налице, в доусъвършенстване  на материалите, за да могат те да си повишават ефективността на излъчване и да се стигне до това положение в момента да бъдат приложими в нашето ежедневие."

Докато технологията се развива, се появяват и първите подводни камъни. А именно - спор между учените какъв е точният размер на така наречената ,,забранена зона" на един от компонетите на диода. Професор Борис Арнаудов първи забелязал, че подходът за изчисления е грешен. Тогава той приложил модел, измислен у нас още през 1979 г. Опитите продължили три години, а резултатите смайват всички със своято точност.

Проф. Борис Арнаудов, Физически факултует СУ ,,Св.Климент Охридски": ,,Те приветстваха този резултат, приеха го. Не само те, но и целият свят. Затова ние се шегуваме, че в тези работи ние не сме на тях съавтори, а те са на нас съавтори. При цялото почитание и уважение към целия мащаб на тяхната изследователска работа. По никакъв начин не се възвеличаваме."

Днес двамата  учени споделят, че все още не са имали лична среща с тримата Нобелови лауреати. С постиженията си обаче се надяват да мотивират своите студенти.

Доц. Евгения Вълчева, Физически факултет СУ ,,Св. Климент Охридски": ,,Ние нямаме никакви претенции. Просто сме щастливи, че имахме възможност да публикуваме общи работи."

А иначе учените са категорични - сините LED-диоди ще бъдат ,,светлината на 21-ви век”. Прогнозите са те да намалят значително енергийния разход в световен мащаб, а животът им може да бъде удължен до 100 000 хиляди часа. В момента около 30 процента от произведената енергия отива за осветление.