Българските ученици – между знанията и възможностите

Предаване: Още от деня, 01.04.2014

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Българските ученици не знаят какво е влак и метро и не са виждали компютър. Отново сме на последно място в Европа според авторитетното изследване на "Писа" за справяне със живота. Оказва се, че средношколците у нас са неспособни да се справят с житейски ситуации. По темата си говорихме с министъра на образованието Анелия Клисарова.

Тя разказа, че от 44 страни, участвали в изследването, ние сме на 43-то място. След нас е само Колумбия. Клисарова обясни, че за първи път в света са прави такова проучване на тема как 15 годишните се справят с проблем. За много хора резултатите от това изследване могат да изглеждат абсурдно, каза министъра, но в малките училища и в професионални гимназии, отдалечени от големите градове, това е факт. В изследването са подбрани различни видове училища от малки и от големи градове. Това са средностатистическите данни, каза Клисарова.

Според министъра мерките за справяне с проблема трябва да се разделят на две групи - тези, които могат да бъдат взети бързо и дългосрочните мерки. Това , което тя мисли, че реално може да се случи е да се помогне на учениците в извънкласните дейности като те бъдат насочени повече към практическия живот, към практиката, към ежедневието. В бюджета са разпределени по 14 лева за ученик за извънкласни дейности. Тези средства могат да се използват за екскурзия, да се отиде на кино, на театър, за разходка из София или да се покаже на учениците как се работи с компютър. В повечето училища вече има компютърни кабинети, каза Клисарова. Около 25% от училищата имат в момента WiFi и целта на министерствата е да осигури такъв в още 25% до края на годината. Министъра обясни, че от държавния бюджет са отделени още 4 300 000 лева за подсилване на извънкласните дейности.

Във Фонда за образователни програми има 100 млн., каза Клисарова. 21.4 млн са разпределени към висшите училища като дофинансиране за качество. Не всяко висше училище е получило пари. Средствата се дават на университетите. Те са автономни и ректорският съвет ги разпределя.

Според Клисарова българските деца са умни, но обществото трябва да помисли за тях. Първо и основно е мотивацията в семейството. Има семейства с определен социален статус, който не мотивират децата да отидат на училище. Министърът каза, че трябва да се работи с родителите. Те трябва да знаят какво учат децата им, да участват в настоятелствата и при атестирането на директорите. Втори много важен момент са учителите. Те трябва да бъдат поставени на ниво, на което да са примери за учениците.