Българското кино – 100 години след началото

"Българското кино – 100 години след началото". Гости в студиото са проф. Божидар Манов, проф. Емилия Стоева, д-р Красимир Кастелов и доц. Иво Драганов, които са част от авторите на това изданието на НАТФИЗ. Изданието събира много текстове с акценти върху историята на българското кино, както и върху негови актуални проблеми: ние и филмовият Шенген, къде да се реализират българските филми зад граница, културният потенциал на българското кино, преходът от студентско към професионално кино...

Професор Божидар Манов е автор на статията "Ние и филмовият Шенген". Според него вратите на филмовия Шенген за България са "открехнати", а "част от задачата на този сборник е да ги отворим". Сборникът е резултат от една професионална конференция, проведена в НАТФИЗ през април, чиято цел е била да се погледне към днешния ден на българското кино. В този смисъл заглавието означава по-скоро днешният, актуална проблематика и прогностични идеи за развитие на киното ни. Сборникът не се ограничава в академична изолация. Текстовете са така разработени, че да търсят практическа полза, доколкото е възможно, във всекидневната практика на българското кино и в неговото прогностично развитие. Защо  проф. Манов говори за филмов Шенген? Защото напоследък европейското кино се развива по линия на копродукциите - между две-три или повече страни. Ние се включваме в този процес успешно. "Тук акцентът беше да се намери разумната линия на поведение в този изключително полезен процес", уточни професорът. В този смисъл той изтъкна един предстоящ проект - "Нанук" на Милко Лазаров, от който той очаква много добри резултати.

Текстът на проф. Емилия Стоева е озаглавен "Окови или стимул" и е свързан с ниския бюджет. По думите на Стоева, тя се опитала да докаже, че не високото качество чрез най-скъпи технологични средства е най-важното в един филм. "Най-важното е историята, която разказваме, добре да конструираме тази история, в нея да има емоция. На второ място е тахниката, с която това ще бъде реализирано", убедена е проф. Стоева. Тя даде "Урок" като пример за "прекрасен" български филм, създаден с малък бюджет, без перфектна и претенциозна техника, но който ангажира всички.

Доктор Красимир Кастелов е автор на текста "Интерпретация на тоталитарното минало в българското игрално кино". Кои са филми, с които сме успели да преосмислим тоталитарното си минало? Според него трудно може да се намери филм, който да носи белезите на обновяване и да скъсва с естетиката на предишното българско кино. Няма прогрес, задължителен прогрес, както в обществото, така и в изкуството ни, смята д-р Кастелов.

Доцент Иво Драганов е на мнение, че един от основните проблеми след 1990 е липсата на инвестици в културата и конкретно за разпространение на българското кино. Той определя като страничен ефект на постмодернизма симплификацията -  опростяване, опростачване и оглупяване - специално в областта на киното и телевизията. Доминиране на зрелищните ефекти, външната част, които се издигат в ранг на изкуство, докато режисурата и сценарият се превръщат в матрица, сиреч в занаятчийство. Това предлага Холивуд. За Драганов пътят като алтернатива е през филми като "Урок" и един филм на БНТ - "Светото семейство, нина и Мариан" на Краси Крумов. Това са филми, в които се оглежда цялата уродливост на нашия преход и те имат значението на метафора.