Бъдещето на Комисията за досиетата

От ГЕРБ настояват Комисията за досиетата да продължи дейността си и разчитат на подкрепата на другите парламентарни групи. Според председателя на групата на управляващите Цветан Цветанов може да се помисли как тя да се трансформира в институт за национална памет. Отварянето на досиетата задълбочи разделението на обществото за ролята на тайните служби по време на комунизма.

Проф. Искра Баева изрази мнение, че след 10-годишното съществуване на Комисията по досиетата документите, с които тя разполага, би трябвало да бъдат преместени в Държавния архив, защото професионалните историци и всички граждани би трябвало да имат достъп до тези архивни документи. А що се отнася до значението на Комисията, то тя е политическа комисия. "Начинът, по който се ползват в момента архивите на бившата ДС е доста затруднен", смята Баева.

Маноил Манев изрази несъгласие с мнението на проф. Баева и изтъкна причини за това.

"Дори и сега Комисията се сблъсква с това, че не ѝ се предават архивни единици. Има съпротива да ѝ се предадат всички архивни единици. Представете си, ако това влезе в общия архив, какво съпротивление ще бъде тогава и как ще има дела, които така или иначе години наред няма да бъдат предадени... Що се отнася до политическия аспект, за който говорите, мога да се съглася само в едни такива големи скоби: политическа е причината сега днес да си говорим на тази тема. Политическа затова, защото реставрацията на социалистически и комунистически ценности в последна време много силно се е засилила... и на базата на тази реставрация беше внесен един законопроект за закриване на комисията. Оттам дойде политическата причина. Всичко останало обаче е морално."

Проф. Баева изтъкна, че още когато е създадена, комисията е създадена по политически закон и още тя е политическа, защото не се прави разлика между хората, които са имали морална позиция, работейки в институции като Държавна сигурност и военното разузнаване, и тези, които са били доносници. Законът не прави разлика между едните и другите и затова е обърнало моралните критерии.

Пламен Петров, младият историк, който изследва тези досиета с научен интерес, смята, че досиетата ни дават микроразкази за случилото се преди 1989 г. - частни случаи, чието сглобяване би могло да ни доближи до адекватна оценка на всичко, случило се между 1944 и 1989 година. Той изрази мнение, че що се отнася до оценките за онзи период, сега се изтъкват само негативните моменти, а това пречи да оценим адекватно този период.

"За мен големият проблем в съществуването на Комисията по досиетата е начинът, по който тя функционира и действително изключително затруднения достъп на специалистите до информация. Второ - действително се омесиха хора, които са доносничели и другите.... Комисията не си свърши работата по едни пункт и това е да изясни в детайли и да проведе една дълга кампания по изясняване изобщо на структурата на Държавна сигурност, на тази институция. Защото ДС и до ден днешен е една "демонична" институция, институция, каквато обаче има във всяка една нормална държава."

Целия дебат по темата вижте във видеооткъса.