Битката за власт в Германия и Франция. Говорят анализаторите

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Ангела Меркел ще се кандидатира за четвърти мандат за канцлер на изборите в Германия догодина. Социолозите прогнозират, че тя ще може да разчита на подкрепа от над 55%. Във Франция пък бившият премиер Франсоа Фийон е най-вероятният кандидат на десницата в президентския вот през май 2017. Социологическите проучвания дават победата на десния кандидат, който най-вероятно ще се изправи срещу крайната националистка Марин Льо Пен на втория тур.

В "Денят започва" за амбициите на Меркел за четвърти мандат и битката за президент във Франция говориха Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика и журналистът Татяна Ваксберг.

Кандидатът, който излъчи френската десница, ще трябва да се конкурира с Льо Пен. Той ще трябва да изпрати послания, които да мобилизират максимално количество от електората на левицата и на десницата, за да може да преодолее скоростта, която е набрала Льо Пен. Това отбеляза Татяна Ваксберг и добави, че, според анализаторите, важното е "в каква степен тази разлика ще бъде прокарана и до какъв момент". Проблем в кандидатурата на Фийон е неговата готовност да сътрудничи с Русия в името на това да бъде победен ислямския фундаментализъм. Според него Франция има един проблем - "ислямският тоталитаризъм", и за да бъде решен този проблем, е нужно да се създаде единен фронт с участието на Русия срещу по подобие на Втората световна война.

Меркел не е изправена пред подобно предизвикателство, отбеляза Весела Чернева. В Германия има и леви, и десни партии с различна степен на национализъм, популизъм, антиелитност, но никоя от тях не прави живота на старите партии твърде сложен. Християн-демократите задно с Християн-социалния съюз ще тръгнат към парламентарните избори от много по-силна позиция отколкото центристките партии във Франция, продължи коментара си тя. Според Чернева "идеята за статуквото в Европа е въплътена основно в германските избори" - така хората гледат на този вот, а Меркел се възприема като крепителя на Европа.