БНТ с най-големия аудио-визуален архив в България

В следващите минути ще надникнем с Юлия Стефанова и "Денят започва" във видео и фотоархива на телевизията, в който се съхранява 55-годишната история на БНТ. Ще ви срещнем и с един от създателите на телевизията у нас.

Десетки хиляди часове, метри и тонове архив - така изглежда в цифри 55-годишната история на телевизията.

"Това е най-големият аудио-визуален архив в България... Конкретно за филмовия архив - той тежи 750 тона, видеоархивът е над 75 хиляди видеоносители, а фотоархивът включва около 500-600 хиляди фотонегатива, имаме също огромен звуков архив - едно наистина изключително ценно национално богатство...", заяви Ники Нанев.

1951 година - преподаватели и студенти от Техническия университет започват първите опити за създаване на телевизия у нас. Проф. Маргарита Петкова е сред ентусиастите по онова време.

"Първо нито бяхме виждали и чували за телевизия тогава и второ това беше абсолютно любителско начинание. Дори аз си играех - изрязвах от детски списания съветски разни фигурки и с тях комбинирах нещо като анотация към филмчето, което ще се предава. Имахме си и говорители естествено. Телевизорите бяха някакви си съветски с екранче около 15 сантиметра  - един голям сандък, в който едно такова прозорче има... в една малка лаборатория бяхме...", спомня си тя.

Любителското им начинание постепенно започнало да събира и първите си зрители.

"Сряда, обикновено от 19 до 22 часа, бяха предаванията. И когато бяхме в по-малък състав, всеки от нас да търчи на 2-3 пулта, всичко беше с ръчен контрол, ръчно управление и звук, и картина... нещо пропада - търчиме и така...", разказа още проф. Маргарита Петкова.

Така след 4 години телевизионните излъчвания на студенти и преподаватели приключили с откриването на Националната телевизия.

"Първите кадри, които съхраняваме - това са от откриването на Телевизионната кула - декември 1959 година", споделя Ники Нанев и обяснява: "Това е хранилището на филмовите информационни обекти на БНТ, по време на филмовата лента не е можело да се записват информационните емисии... Това е един информационен обект, който по времето на филмовата лента се е съхранявал по този начин, по време на емисията обектите са се навръзвали на една пита, като се е оставяло място за бланковете на водещите, след края на емисията те са разкачвани, комплектовани са по тоя начин и са оставяни за архивиране."

Спомени от миналото пази и фотоархивът на телевизията. За хилядите лица и събития, които е уловила с обектива си, Биляна Станилова разказва с особен сантимент.

"И до тоя миг казвам, че аз съм имала най-хубавата работа! Защото по-интересна работа от моята не знам дали има?!!! Всичко възможно - събития, хора... Тука тръгваме командировка и чакаме колата, пред телевизията сме седнали целия екип - с режисьора, с директора на продукцията - мисля, че това отзад е операторът... Ето например, мина Рей Чарлс, мина Тина Търнър, минаха... не мога да изброявам всички възможни - Горбачов, Бил Клинтън... всичко това е в моя архив и в архива на телевизията", разказва тя.

"Това е мястото, където се съхраняват негативите, ето сега ще ти покажа - това са хартиените пликове - оригиналният носител на фотоархива е негатив, това е нормален начин на съхранение на фотодокументи в тези пликове", показва Николай Нанев.

И за да се съхрани всеки един грам от тоновете телевизионен архив, през 2009 година започна и неговата цифровизация.