Кое поражда агресията между хората?

Темите в предаването:

В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Д-р Цветеслава Гълъбова: Причините за агресията са много. Агресията по принцип е един нагон, биологично обослувен, тоест всеки от нас я носи в себе си и ние няма как да кажем, че някой не е агресивен по природа. Агресията е с нас, но възпитанието в контрол върху агресивните импулси - това е, което на нас ни липсва. При нас отчетливо липсва самоконтрол, отчетливо липсва владеенето на изявата на собествените емоции, поради което се стига до такива тежки, агресивни актове. Съчетано с липсата на уважение към закона, липсата на уважение на добрите нрави в обществото, с чувството за безнаказаноност, всичко това води до резултатите, които ни виждаме. Рабира се, за да се случат всичките тези неща, голяма роля има и неправилно зададения обществен тон. Онзи ден гледах във вашето предаване "Референдум" как си говорят политици от висша класа, на много сериозни позиции, какъв тон имат помежду си в едно телевизионно студио. Да, не са се псували, не са се били, но тонът беше изключително неподходящ. Това беше един вид агресивен тон. И няма как, когато от най-високо ниво се задава това нещо, когато нашето общество е затънало в скандали, тези скандали са вече ежденевие, те са ежеминутни, нещо се случва и това се обсъжда и в обществото се случват тези нещо, които виждаме.
Тихомир Безлов: Аз си мисля, че ситуацията е по-лоша в сравнение с преди години, защото имате най-малкото социалните мрежи, в които виждате класическия модел две ученички се бият, вие го снимате, което е достъпно вече за всяко дете с телефон, и го слагате в групата си или в профила си и това е ценно, това е различно, това е важно. Няма последици за това, че вие посягате на учител. Мисля, че възможностите да се показва и да се имитира в момента са много по-големи. Но искам една реплика на темата завръщат ли се мутренските години, защото освен случаите, които изброихте като инциденти, имаше такъв случай като Созопол. Аз си мисля, че все пак трябва да подхождаме, изхождайки от нормалната основна информация, която има, най-малкото криминална статистика. Имате един основен индикатор за нивото на агресивност в една страна, това са убийствата, броят на убийствата по години. В това отношение искам да припомня, че ние имахме около 500 до малко повече убийства средата на 90-те години, което ни правеше на нивото на Съединените щати като брой убийства на 100 000. В момента имаме около 120. Пак като го разделим, ще видим, че сме почти до нивото от преди 90-та. Има един обективен показател и не бива да изпадаме в истерични вълни. Има си реалности, едните способстват, другите обаче трабва да ги гледаме, да се сравняваме.
Владислав Карамфилов: Смятам, че ние не вървим в посока изграждане на авторитета и достойнството на личността и зачитането на личния периметър на човека в България. Човешкото достойнство е сведено до едни позорни низини в очите на другите. Ето сега ние говорим и всички знаем какво ще пише отдолу. Агресията идва от незачитането достойнството на човека и това е нещо, което всички имат влияние, за да се стигне до тук - и родителите, и средата, и медиите, и времето. Кога агресира човек? Когато се чувства заплашен, когато с нещо си навлязъл в неговия периметър. Най-често нещата стават спонтанно. Най-често на улицата се засичат две коли и изведнъж... Злото е заразно. Единият като спомене майката на другия и вече е край. В момента обаче, в който единият каже: "Абе, извинявай. Просто грешка", другият дори да спомене майка му нещата се разминават. Агресирането е не мода, да си агресивен е стил, да си агресивен е модел на подражание. Аз се опитвам за намеря филм където да видя нещо, да чуя. Въртя из каналите и те или се стрелят, или го бият някой, или някой умира.