Бурните отношения между Великобритания и Европейския съюз започнаха преди 43 години

Бурните отношения между Великобритания и Европейския съюз започнаха преди 43 години и връзката им никога не е била безоблачна. За ключовите моменти от последните десетилетия припомня материалът на Мартин Гицов.

40-годишното британско членство в Евросъюза е съжителство, често изпълнено с трудности и търкания, довели във времето до сегашния референдум за развод.

Всъщност началото на съвместния път също е белязано от всенародно допитване. Островът се присъединява към Европейската икономическа общност, предшественик на днешния Съюз, през далечната 1973-та година, при тогавашния премиер-консерватор Едуард Хийт.

Неговият наследник на поста - лейбъристът Харолд Уилсън обаче решава да попита народа. Подкрепата за оставането в Общия пазар на вота през 1975 е над 67 на сто, но не минава без разделение сред управляващата партия, както и сега. Оттогава гласовете за развод не стихват.

През 1988-ма година премиерът-консерватор Маргарет Тачър заявява, че нейното правителство ще се противопостави на всякакви опити за превръщането на Европейската общност в Съюз, в който Великобритания губи част от суверенитета си.

Маргарет Тачър - премиер на Великобритания - 20.09.1988 г., Брюж, Белгия: "Не свихме границите на държавната намеса само за да бъде заменена тя на Европейско равнище от супер-държава, която да господства от Брюксел."

16 септември 1992-ра година остава в историята като Черната сряда. Тогава атаки на международни валутни спекуланти принуждават консервативното британско правителство да изтегли британския паунд от Европейския механизъм за регулация на валутните курсове.

Норман Ламонт - министър на финансите на Великобритания, 16.09.1992: "Правителството стигна до заключение, че най-добре за британските интереси е прекратяването на членството ни в Европейския механизъм на валутните курсове."

През 1992-ра година лидерите от Европейската икономическа общност подписват договора от Маастрихт, с който се залагат основите на Европейския съюз и единната валута.

Еврото влиза в масово обръщение на 1-ви януари 2002-ра година с тържества и фанфари в Брюксел и страните, които го въвеждат. На Острова обаче новата парична единица поражда националистически настроения за запазване на паунда.

След 18 години консервативно и понякога откровено евроскептично управление през 1997-ма година на "Даунинг стрийт" 10 влиза лейбъристът Тони Блеър. Той излага своята проевропейска ориентация в реч в Гент, Белгия, като отбелязва, че съдбата на Великобритания е да бъде водещ партньор в Европейския клуб. Линията на Блеър контрастира с прословутата реч на Тачър в Брюж 12 години по-рано. Според него тя затвърждава "изолационисткия и враждебен" възглед към Евросъюза, който доминира в Консервативната партия.

Тони Блеър - премиер на Великобритания - 23.02.2000, Гент, Белгия: "Британският отговор на тези критики беше да се затворим в черупките си, да се оттеглим. Да свеждаме Европейския съюз до Великобритания срещу Европа."

На Острова набира сила евроскептичната Партия на независимостта начело с Найджъл Фараж. Според някои наблюдатели този политически феномен в комбинация с желанието да премахне разделението заради Европа в собствената му Консервативна партия кара сегашния премиер Камерън през 2013-та да обещае референдум за еврочленството на страната, но в реформиран Съюз.

Дейвид Камерън - премиер на Великобритания: "Време е британският народ да си каже думата. Време е да уредим този въпрос за Великобритания и Европа. Ще дадем на британския народ референдум с много прост избор - оставане в Евросъюза при нови условия, или излизане."

През февруари тази година след месеци преговори Камерън прецени, че извоюваните реформи в отношенията на Острова с Общността са достатъчно задоволителни за да обяви вота. Самият Камерън заяви, че кабинетът му ще подкрепи оставането на страната в Европейския съюз.